![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Те монтират свои устройства към всяка част от нашата система, при това не само тук, но и в корабите. И така, стъпка по стъпка, си я присвояват.
— Няма начин да подменят всички части с техни.
„Поне се надявам да е така.“ Един от отличителните белези на най-свирепите диктатури бе правителство да контролира комуникациите и системите за връзка.
— Ще бъдеш много изненадан, ако разбереш докъде са стигнали в подмяната. Гледах ги как работят. Техните компютърни специалисти са… странни. Откриха елементи в системата, за които никога не съм подозирал, че съществуват. — Бени сви рамене. — Но ти си прав, те не пипат комуникациите на по-ниско ниво. Изобщо се подчиняват на някакви неразбираеми правила. Затова пък сега интерфейсът навсякъде е чисто нов. — Бени си позволи да се усмихне криво. После свали някакво продълговато черно приспособление от колана си. Приличаше на клавиатура. — Не след дълго ще използваме само това.
— За бога, та то изглежда толкова допотопно!
— Опростено, не допотопно. Мисля, че засега ни подхвърлят само най-старата си техника. — Бени отново погледна към наблюдаващия на Новородените. — По-същественото е, че съдържанието на тази кутийка им е познато и те свободно оперират с него. Само си поиграй малко с нея и навсякъде по локалната мрежа ще се разпространи сигнал за тревога. Така на практика могат да контролират всичко, което правим. — Бени отново сведе поглед към кутията, после претегли тежестта й. И той като Езр бе обикновен стажант и също като него не притежаваше кой знае какви технически познания. Затова пък имаше находчив и изобретателен ум. — Много странно. Всички технологии на Новородените, които съм видял досега, изглеждат доста елементарни. Въпреки това тия приятели съвсем сериозно са решили да ни контролират. Очевидно владеят нещо, което все още е тайна за нас.
Той сякаш говореше по-скоро на себе си.
Иззад купола една светла точка ставаше все по-ярка, докато накрая бавно ги подмина. Поредната совалка пристигаше в хангара. Накрая се чу само тъпо триене о повърхността на дока. По купола се образуваха леки вълни. После се разнесе звукът от затварянето на люковете в дока, който по-скоро приличаше на вой. Езр се поколеба. Шумът можеше да попречи на наблюдаващия да чуе разговора им. „Вероятно е така, но за разлика от човешките уши всяко подслушвателно устройство лесно ще декодира думите ни дори сред рева на ракета.“ Ето защо, когато заговори отново, той почти крещеше, сякаш се опитваше да надвика шума от кацането, а не шепнеше като конспиратор.
— Бени, напоследък се случиха много неща. Държа само да знаеш, че аз не съм се променил. Че не съм…
„Не съм предател, дявол да го вземе!“
За миг изражението на Бени остана непроменено… После той неочаквано се усмихна.
— Знам това, Езр, знам.
После го поведе към останалите от групата.
— Ела да ти покажа с какво още се занимаваме.
Езр го последва. Приятелят му от време на време сочеше ту в една, ту в друга посока, обяснявайки какви промени са направили Новородените. В съзнанието на Вин все по-ясно се открояваха правилата на играта. „Ние сме необходими на противника, той разчита да му служим още дълги години. Сигурно много неща бихме могли да научим едни от други. Те няма да ни убият, защото очакват да получат от нас информация как да си свършат по-добре работата.“
Воят откъм дока постепенно утихна. Някъде зад купола навън хора и машини започваха разтоварването.
Уен се приближи плътно до външната стена.
— Чувам, че местят много от хората си тук.
— Да, скоро ще станат четиристотин, може да дойдат и още.
Лагерът се състоеше от няколко съединени помежду си огромни балони. Построиха го малко преди идването на флотата. Въпреки това площта му беше изчислена така, че да побере хората, прекарали петдесет светлинни години в летаргичен сън — колкото трае пътуването от Триланд. Това означаваше подслон за три хиляди души. А сега бяха останали едва триста Чуенг Хо.
— Мислех, че си имат свой лагер, при това по-добър от нашия — повдигна вежди Бени.
— Аз… — Наблюдаващият от Новородените вече можеше без усилие да подслуша разговора им. „Но това не е заговор. Боже мили, трябва да продължим да си говорим като нормални хора!“ — Смятам, че те са претърпели много по-сериозни загуби, отколкото признават. — „Според мен бяхме само на крачка от победата, въпреки че те първи ни нападнаха и разполагаха с повече оръжия.“