![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Той стана и потупа внимателно Вин по рамото. Езр проследи с поглед водача на Новородените, докато той излезе от стаята. „Предводител на флота ли?“
Рейнолт му донесе кадри от развоя на битката, чиято бруталност той трудно можеше да асимилира. Не е възможно всичко това да е лъжа… Хиляда и четиристотин души от Чуенг Хо станаха жертва на атаката — почти половината от личния състав. Четири от седемте междузвездни кораба на Чуенг Хо бяха унищожени, двигателите на останалите — извън строя. Почти всички по-малки средства за придвижване или имаха сериозни повреди, или изобщо не можеха да се използват. Подчинените на Нау се бореха с всички сили да потушат горящите в орбитата на планетата пожари. Като че ли нямаха нищо против да продължат „съвместната експедиция“. Всички суровини, които извлякоха от недрата на Арахна, сега щяха да послужат за снабдяване на поселищата, построени от Новородените в точка L1 на системата слънце/планета.
Рейнолт му даде да разгледа и списъците с личния състав. Всички на „Фам Нувен“ бяха мъртви. Капитан Парк и неколцина от членовете на Търговския съвет също станаха жертва на нападението. Повечето от екипажите на оцелелите кораби бяха невредими, но всички висши ръководители се намираха в състояние на летаргичния сън.
От нетърпимия главобол, който мъчеше Вин през последните минути, прекарани на спускателния апарат, нямаше и следа. Според Рейнолт Новородените го бяха спасили от някаква „злополучна зараза“. Само една зараза обаче можеше да се задейства едновременно на толкова места и по едно и също време — повсеместен психически срив. Лъжите на Новородените можеха да се приемат единствено като опит да се покажат цивилизовани. Планирали са тази атака още от самото начало и са я изчислили до последната секунда.
Анне Рейнолт поне не се усмихваше, докато изговаряше всички лъжи. Но тя изобщо рядко се усмихваше. Директор по въпросите за човешкия ресурс Рейнолт. Странно, дори Триксия не бе доловила какво се крие зад това. Отначало Езр мислеше, че Рейнолт се бори с чувството за срам, защото много рядко се решаваше да го погледне в очите. Едва по-късно осъзна, че за нея е също толкова вълнуващо да гледа физиономията му, колкото и да изучава стената насреща. За директора по въпросите за човешкия ресурс той не беше личност; на нея не й пукаше дори за загиналите.
Езр внимателно прочете всички доклади. Не изпита нито злорадство, нито болка, когато видя сред жертвите и името на Сам Дотрейн. „Името на Триксия обаче го няма в нито един от списъците.“ Най-сетне стигна до раздела с оцелелите и тяхното местоположение в момента. Близо триста души, които битката завари в лагера на Чуенг Хо, сега бяха на път към L1. Езр прегледа имената, опитвайки се да си припомни човекът, който стои зад всяко едно от тях — все млади хора, сред които нямаше учени или представители на Триланд. Нямаше я и Триксия Бонзол. Той отвори нова страница — друг списък. Триксия! Тя фигурираше в него и дори беше записана в раздела „Лингвистичен отдел“.
Езр вдигна очи от електронната книга и се постара гласът му да не го издаде.
— Какво е, хм, значението на този знак, който стои след някои от имената?
„При името на Триксия.“
— Фокусирани.
— Това пък какво ще рече?
Тонът му неволно стана остър и припрян.
— Все още са на лечение. Не всички се възстановяват така бързо като вас.
Погледът й беше твърд и невъзмутим.
Нау се появи отново на следващия ден.
— Време е да ви представя на вашите подчинени — започна той.
Двамата се понесоха по дълъг прав коридор към хангара с превозни средства. По всичко личеше, че това не е мястото, където се проведе банкетът. Усещаше се слаба гравитация, въпреки че се намираха на малък астероид. Совалката в хангара беше значително по-голяма от тези на Чуенг Хо и някак примитивно луксозна, в бароков стил. Вътре имаше ниски масички и бар, който можеше да се ползва от пътниците. Обграждаха ги широки прозорци с естествена гледка. Нау му даде време да огледа спокойно.
Совалката започна да се издига между косите подпори на поселището. То още не беше завършено, но изглежда щеше да стане просторно като лагера на Чуенг Хо. Не след дълго се озоваха над конструкцията. Гледката под краката им приличаше на митично морско чудовище. Оказа се, че са диамантените скали, събрани в едно. Повърхността беше необичайно гладка, без нито един кратер, но иначе по нищо не се различаваше от тази на астероида. Само на местата, където слънчевите лъчи попадаха върху оронен горен слой, сияеше пъстроцветна дъга. В просеката, образувана между двата диамантени върха, Езр забеляза складирани купчини сняг и огромни скални и ледени късове, очевидно добити от океанското дъно на планетата.