![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Бени кимна и Езр си помисли, че той отдавна знае всичко това. Дали му беше известно обаче, че:
— Въпреки новото попълнение в лагера ще остане още много място. Томас Нау има намерение да събуди още от нашите, най-вероятно някои офицери. — Новородените сигурно си даваха сметка, че така поемат огромен риск, но Нау явно наистина държеше да си сътрудничат… За нещастие Пастирът не бе така благосклонен към обектите на „фокусиране“. Като Триксия.
— Аха — гласът на Бени не изразяваше никаква емоция, но погледът му изведнъж стана изпитателен. После отклони очи настрани. — Това ще промени положението за мнозина от нас… Като малката дама, с която работих в този коридор например. — Той протегна глава през отвора и извика високо: — Ей, Киви, приключи ли вече?
Хлапето? Езр я беше срещал един-два пъти след нападението — достатъчно, за да се успокои, че не е ранена или взета за заложник. Но напоследък прекарваше повечето време извън лагера, в компанията на Новородените. Вероятно им се е видяла твърде млада, за да представлява заплаха за тях. Минаха няколко секунди; от коридора се измъкна дребничка фигура в смахната шарена дреха.
— Да, бе, да. Всичко вече е готово. Затегнах двойно връзките на купола… — Тя едва сега забеляза Езр. — Здрасти, Езр! — За първи път не се хвърли на врата му. Просто кимна и направи гримаса, наподобяваща усмивка. Може би вече съзряваше. Жалко, че това става при толкова тежки обстоятелства. — Всичко около входовете е подсигурено, няма никакви проблеми. Чудя се обаче защо тия момчета просто не използват код.
Тя пак се усмихна. Той забеляза, че около очите й се открояват тъмни кръгове, а лицето й изведнъж бе придобило изражението на възрастен. Киви се поклащаше във въздуха, придържайки се към въжетата на купола само с един крак, обут в ботуш. Затова пък ръцете й бяха кръстосани върху гърдите, с разперени настрани лакти. Малкото безцеремонно чудовище отпреди нападението беше изчезнало завинаги. Бащата на Киви все още беше сред „фокусираните“ — също като Триксия. Може би никога вече нямаше да се върне при тях. А Кира Пен Лизолет беше сред старшите офицери.
Момичето продължаваше да обяснява какво точно е направило в коридора. Тя имаше добра квалификация. Докато останалите деца играеха на кукли заедно с връстниците си, Киви отрасна в почти празен междузвезден кораб, носейки се из космоса. Това я превърна в добре подготвен професионалист, специализиран в няколко важни области.
Тя преливаше от идеи как да спестят време, докато монтират оборудването, за което настояваха Новородените. Бени само кимаше с глава, слушайки внимателно думите й.
После Киви внезапно промени темата.
— Чух, че скоро в лагера ни ще има нови хора.
— Да…
— Но какви? Какви?
— От Новородените. После и някои наши, поне така се надявам.
Усмивката й грейна за миг, но веднага след това тя с видимо усилие потисна вълнението си.
— Ходих в Хамърфест. Пастир Нау искаше да проверя хладилните камери преди да ги пренесат на „Далечно съкровище“. Аз… Видях мама, Езр. Успях да зърна лицето й през прозрачния капак — тя дишаше, макар и съвсем слабо.
— Не се притеснявай, дете… — рече Бени. — Ние… Всичко ще бъде наред и с майка ти, и с баща ти.
— Знам. И Пастир Нау каза същото.
В очите й отново светна надежда. Ето какво било значи — Нау залъгваше горката Киви с мъгляви обещания и така я правеше зависима от неговата воля за цял живот. Някои от обещанията можеше и да не са просто голи приказки. Защо наистина да не излекуват баща й от проклетата зараза, която самите те му бяха докарали. Но воинът Кира Пен Лизолет щеше да е много опасна за устоите на тяхното господство. Тя можеше лесно да организира контраатака. Затова сигурно щеше още дълго да спи… „Незабавна контраатака.“ Погледът му рязко се върна към Бени, но очите на неговия приятел гледаха равнодушно, сякаш отново беше изпаднал в предишната апатия. Внезапно Езр почувства, че тук наистина се готви нещо. Вероятно само след няколко Мсек хората на Чуенг Хо ще предприемат ответен удар.
„Аз мога да помогна; знам, че ще съм от полза за приятелите си.“ През Езр Вин минаваха всички официални връзки, освен това той участваше в координирането на работата на Новородените. Ако се намесеше отвътре в полза на своите… За беда го охраняваха по-строго от всички останали. Дори Томас Нау не го уважаваше истински. За миг Езр почувства гняв. Бени прекрасно знаеше, че приятелят му не е предател, но въпреки това не би могъл да помогне на конспирацията без неволно да изложи на риск заговорниците.