![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Приключването на операцията им отне близо час и изразходва почти цялата енергия, останала от екзотермите. Накрая се изкачиха за последен път на повърхността и се опитаха да прикрият, доколкото е възможно, дупката в паяжината. Тъпа болка пронизваше няколко от ставите на Ъндърхил и той вече не усещаше краищата на левите си ръце. През последните няколко часа костюмите им се износиха, почти се разпаднаха на части, а някои от ръкавиците на Амбър съвсем се бяха стопили в резултат от непрекъснатия допир със замръзналия въздух и екзотермите. Така или иначе двамата не можеха да сторят нищо повече и крайниците им бавно замръзваха. По всичко личеше, че тя ще изгуби някои от ръцете си. Но каквото и да бе състоянието им, тримата щяха да издържат още минута-две.
След малко Амбър наруши мълчанието:
— Това може да се смята за победа, нали?
Гласът на Юнърбай беше необичайно твърд, когато й отговори.
— Точно така. И ти прекрасно знаеш, че Джил също би се съгласил с нас.
Тримата се притиснаха плътно в тъжна прегръдка, почти съвършено копие на статуята „Сключване на Съглашението“; имаше го дори Отсъстващият съюзник.
Амбърдън Нишнимор се промъкна обратно през отвора на пещерата. От нишките на паяжината, до които се беше докоснала, заискри зеленикаво сияние. Долу щеше да изсипе останалите екзотерми в басейните. Ледът им скоро щеше да скове бактериите, но това нямаше да ги убие. Тримата се надяваха да си осигурят надеждно ледено покритие за през останалата част от Мрака. След този последен риск не им оставаше нищо друго, освен да разчитат на щастливата си съдба.
— Хвърли един последен поглед на входа, Шерканер! Теб по те бива в ръчната работа.
Увереността в гласа на Юнърбай съвсем изчезна през последните няколко часа. Амбър Нишнимор беше войник; Юнърбай се отнасяше по устав с нея и вече издаде всички необходими заповеди. Сега обаче сержантът мислеше само за едно — как да направи така, че по-малко замръзнал въздух да се налепи по корема му.
Ъндърхил се огледа за последен път. Намираха се на около километър над вражеската база. Яркото сияние върху небосвода гаснеше бавно; падащите звезди, небесните взривове — всичко свърши. В този приглушен сумрак складовете се открояваха като плътно черно петно върху сивия фон на полето. Това обаче не беше сянка, а черната пудра, която разпръснаха.
— Колко малко му трябва — каза Юнърбай, — само неколкостотин кила черен прах. Наистина ли вярваш, че ще свърши работа?
— Разбира се. Първите часове от Новото слънце са същински ад на земята. Черната пудра ще усили двойно унищожителната сила на лъчите. Нали си представяш какво ще се получи тогава?
Всъщност сержант Юнърбай лично беше контролирал тези опити. Усилените стократно лъчи на слънцето през Междинния период бяха насочени към покрит с черната пудра метал. Само след няколко минути резултатът беше на лице — топеше се всичко — буталата на цилиндрите, гилзите, колелата и релсите. Врагът щеше да бъде принуден да се върне обратно под земята, изгубил най-съществената част от своите муниции и машини.
— Това е първият и последен път, когато тази магия ще проработи, Шерканер. Няколко бариери или добре разположени мини и щяхме вече да сме мъртви.
— Така е. Но всичко ще се промени оттук нататък. Това е последният Период на мрак, който Паяците проспиват в мир и покой. Следващия път вече няма да има само няколко души с предпазни костюми. Цялото население ще е будно. Предстои ни да завладеем Мрака, Хрункнер.
В отговор Юнърбай само се разсмя. После даде знак на Ъндърхил да се връщат обратно в пещерата. Макар да бе смъртно уморен, сержантът все пак държеше лично да се погрижи за окончателното прикриване на следите им.
Шерканер хвърли прощален поглед към сивото поле под себе си и към невъзможната зора, която огряваше небосклона. „Толкова далеч, толкова близко трябва да улучиш, че куп полезни неща да научиш.“
9.
Като дете Езр Вин беше винаги закрилян и в безопасност. Само веднъж животът му висеше на косъм, но това стана поради една нелепа случайност, съчетана с престъпно нехайство.