![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Два часа по-късно едва се бяха добрали до хълмовете отвъд базата.
Джил на два пъти се освободи и като обезумял се хвърляше встрани от пътя, преследван от фикс идеята да открие сигурно убежище. Всеки път Амбър го домъкваше обратно, опитвайки се да го върне към здравия разум. Джил вече не си даваше сметка къде се намира, а от неговото буйство предпазния костюм съвсем се разпадна на части. Повечето от крайниците му вече бяха вдървени и измръзнали.
Краят настъпи, когато стигнаха до първото стръмно изкачване. Налагаше се да изоставят резервоарите с органична каша. Останалата част от пътя щяха да изминат единствено с въздуха, осигурен от екзотермите в личните им банки. За трети път Джил разкъса предпазните колани и със странно подскачащо клатушкане се хвърли към ръба на зейналата отстрани на пътеката пропаст. Нишнимор се втурна след него. Амбър беше едра жена и досега не срещна особени затруднения при залавянето на Джил Хевън. Този път обаче беше различно. Джил изпадна в последната фаза на Унеса. Когато тя се опита да го избута обратно от края на пропастта, той се хвърли срещу нея, ръгайки я с краищата на ръцете си. Амбър залитна назад и охлаби хватката си. Ръцете на Хевън махаха във всички посоки, той загуби равновесие и се отърколи в тъмната паст на урвата.
Тримата стояха онемели и неподвижни известно време; после Амбър започна да се спуска по склона, а краката й трескаво търсеха опора в скалите под снега. Юнърбай и Ъндърхил я сграбчиха и я издърпаха обратно.
— Оставете ме, моля ви! Дори и измръзнал, той все пак има някакъв шанс. Трябва на всяка цена да го върнем обратно.
Ъндърхил се надвеси над пропастта и дълго се взира в нея. Джил беше паднал върху голите зъбери и тялото му лежеше долу напълно неподвижно. Дори да не беше мъртъв, обезводняването и измръзването щяха да го убият още преди да са го върнали на пътеката.
Явно Хрункнер разбираше това.
— Той вече свърши, Амбър — меко каза сержантът. После отново си възвърна началническия тон. — А ние все още не сме изпълнили своята мисия.
След миг Амбър помаха в знак на съгласие, но Ъндърхил не я чу да проронва нито дума. Тя се изкачи обратно на пътеката и им помогна да затегнат отново предпазните колани, които ги крепяха един за друг, и да възстановят аудиоканала.
Тримата продължиха изкачването като сега се движеха доста по-бързо от преди.
Когато стигнаха крайната цел им бяха останали само още няколко кварти живи екзотерми. Преди Мрака по тези хълмове имаше гъст лес — ловен резерват, притежание на тийфърите благородници. Зад тях в скалите зееше цепнатина — вход към естествено образувано убежище, където щяха да са в относителна безопасност до настъпването на Периода на светлина. Във всеки от ловните резервати имаше такива дупки, използвани за скривалища от дивите животни. В гъсто населените райони те или биваха завладявани от хората, които допълнително ги разширяваха и ги снабдяваха с различни удобства, или се рушаха неизползвани. Шерканер недоумяваше как тяхното разузнаване беше разбрало за съществуването на това убежище. Единственото обяснение бе, че имаха агент сред висшите кръгове на тийфърите.
Дупката обаче не се оказа мечтаното убежище, а дива и неприветлива като пещера на първобитните.
Нишнимор беше единственият ловец в групата. Двамата с Юнърбай направиха просека в паяжината и се спуснаха надолу. Шерканер висеше над тях и им осигуряваше топлина и светлина.
— Виждам пет басейна… И двойка възрастни таранти. Дай още малко светлина.
Шерканер се спусна още по-надолу и насочи снопа лъчи в предполагаемата посока. Светлината в най-долните му ръце огря цялата вътрешност, чак до дъното на пещерата. Сега той също виждаше два от басейните. Замръзналият въздух ги покриваше едва-едва. Ледът в тях беше типичен за местата, предназначени за летаргичен сън — чист, без никакви балончета газ в него. Под ледената кора различи замръзнало тяло, чийто очи лъскаха на светлината. Боже мили, беше огромно! Значи трябва да е мъжко; по него се виждаха гъстите редици на малките му.
— Останалите басейни са препълнени с храна. Съвсем прясно убита, както можеше и да се очаква.
През първата година от Новото слънце тази двойка таранти щеше да остане в убежището си, изсмуквайки соковете на своите жертви и подготвяйки малките да ловуват, за да излязат навън, когато пожарищата и огнените бури утихнат. Тарантите бяха месоядни и не толкова интелигентни като трактите, но затова пък много повече от тях приличаха на хора. Беше въпрос на живот и смърт да убият тарантите и да вземат храната им, но това приличаше повече на пладнешки обир, отколкото на лов.