Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
10.
Станеше ли дума за ръководна длъжност, Езр си даваше сметка, че е малко муден за такава работа. Но думите на Нау бяха съвсем ясни и категорични. Вин дори мина такъв курс на обучение в училище. Щом стигнаха лагера, Нау дръпна кратка и прочувствена реч, с която представи Вин като „новия предводител на флота на Чуенг Хо“. Той специално подчерта, че Езр Вин е най-изтъкнатият представител на фамилиите, собственици на кораби в експедицията. Двата кораба на Вин бяха останали незасегнати по време на битката. Ако сред оцелелите имаше някой, притежаващ правото да ръководи хората на Чуенг Хо, то това несъмнено бе Езр Вин. В случай, че останалите подкрепят справедливия избор на Нау, това ще е за благото на всички тях. После Езр на свой ред беше изтикан напред. Той измърмори, че е щастлив да се върне отново сред приятелите си и колко много разчита на тяхната помощ.
През следващите няколко дни Вин осъзна непреодолимата пропаст, която Нау беше прокарал между дълг и лоялност. Езр уж беше сред свои, а всъщност не се чувстваше желан и приет. Всеки ден срещаше познати лица — Бени Уен и Джими Дием бяха живи и здрави. Езр и Бени се познаваха още от шестгодишни, а сега приятелят му се държеше като непознат. Като отзивчив непознат.
Един ден, повече по силата на случайността, отколкото по предварителен план, Езр се натъкна на Бени близо до хангара за совалки в лагера. Езр беше сам. Напоследък неговите асистенти от Новородените все по-често го оставяха без надзор. Дали вече му се доверяваха напълно? Или мислеха, че просто няма накъде да мърда? Сигурно не допускаха, че е способен да им причини неприятности. Това не говореше добре за него. Но пък така се чувстваше свободен.
Бени тъкмо приближаваше заедно с малка група от хората на Чуенг Хо към най-външната стена на лагера. Тъй като в тази част бяха складовете и хангарите, стените не бяха уплътнени отвън. През купола често се виждаха сигналните светлини на прелитащите совалки. Групата на Бени се пръсна в подножието на стената, за да провери местата, където се съединяваха отделните части на купола и автоматиката, осигуряваща достъп до лагера. Наблюдаващият от Новородените стоеше по-настрани, но се виждаше добре от всички.
Езр идваше по страничния тунел, видя Бени Уен и като прескочи леко преградите в коридора, мина от неговата страна.
Уен вдигна очи от онова, което вършеше в момента, и кимна любезно.
— Предводител флота Вин.
Официалният тон вече се беше наложил между двамата и всеки път действаше на Вин като юмрук в лицето.
— Здрасти, Бени. Как я караш?
Уен хвърли бърз поглед към наблюдаващия. Стоеше наперено с вид на господар, но неговите сиви дрехи повече потискаха хората от Чуенг Хо, известни със своето богато въображение и силно развития си индивидуализъм. В момента говореше нещо с висок глас на трима от групата на Бени, но заради голямото разстояние думите му се чуваха приглушено. Бени погледна отново към Езр и сви рамене.
— Всичко е наред. Известно ли ти е какво правим тук?
— Подменяте комуникационната система.
Една от първите задачи на Новородените бе да конфискуват всички шлемове. Дотогава поне тези устройства, които им осигуряваха връзка с останалите членове от екипажа и достъп до всички системи на флотата, поддържаха крехката илюзия за свобода.
Уен се засмя горчиво, продължавайки да държи под око наблюдаващия.
— Позна от първия път, Езр, стари приятелю. Нали разбираш — новите ни… работодатели имат много проблеми. Затова им трябват нашите кораби и цялото ни оборудване. За жалост не могат да ги използват без комуникационната система. Как мислиш обаче — дали Новородените ще й се доверят?
Една добре действаща система като тяхната винаги може да бъде контролирана и променяна. Новородените обаче не владееха нейните тънкости. А тя от своя страна беше свързана с мрежата на корабите във флотата. И всичко това работеше в съвършен синхрон.
Софтуерът на системата беше развиван с хилядолетия и доусъвършенстван от Чуенг Хо през последните сто години. Ако Новородените разрушаха онази част от системата, която беше в корабите, тогава те нямаше да са им по-полезни от куп старо желязо. Но как можеха завоевателите да се доверят на нещо, което не разбират и не могат да владеят изцяло? В повечето такива случаи оборудването на завладените биваше унищожавано. Но както отбеляза Томас Нау, Новородените не можеха да си позволят да загубят повече ресурси.