![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Лагерът на Чуенг Хо оцеля след голямата битка без никаква повреда. Комуникациите в него не бяха нарушени и за миг даже по време на схватката. Преди да подменят частите на локалната мрежа, на Новородените предстоеше дълго ровене из базата данни.
Онази част от оборудването, което оцеля след атаката, продължаваше да извършва рутинните операции без особени затруднения. Всеки ден населението на лагера се увеличаваше с по няколко души. Повечето бяха Новородени, но имаше и неколцина военни на Чуенг Хо с по-нисък чин, наскоро извадени от летаргията. И двете страни обаче изглеждаха така, сякаш са преживели някакво голямо бедствие. Никой не се опитваше да прикрие щетите на Новородените, нито количеството оборудване и техника, които са загубили. „Възможно е Триксия да е вече мъртва.“ Всички фокусирани пациенти бяха настанени в новия лагер на Новородените — Хамърфест. Затова все още никой не знаеше подробности за тях.
С течение на времето условията в лагера на Чуенг Хо ставаха все по-лоши. Макар обитателите да бяха едва една трета от пълния му капацитет, системите постоянно отказваха. Една от причините беше частичната подмяна на оборудването. Друга се коренеше във факта, че хората не вършеха съвестно работата си. Това обаче бе по-скоро страничен ефект. Главно промените в оборудването и неумението на Новородените да боравят с животоподдържащите системи отклоняваше вниманието им и правеше конспирацията възможна. За късмет на заговорниците Киви прекарваше по-голяма част от времето извън лагера. Езр знаеше, че тя лесно може да предугади намеренията на противника. А неговият принос към конспирацията бе само да мълчи и да не привлича вниманието върху това, което се готвеше. Той прескачаше от една дребна авария към друга, чудейки се какво ли са замислили другарите му.
Лагерът започна да вони. Ето защо Езр и неговият асистент от Новородените отидоха в Светая светих, за да проверят водните басейни и филтрите за бактерии — мястото, където стажант Вин прекарваше толкова Ксек… Доскоро. Какво ли не би дал да остане завинаги стажант и да работи тук долу, стига да върне капитан Парк и всички загинали.
Зловонието в оранжерията за бактерии бе по-страшно дори от онова, което се случваше да усети при някой провален опит в училище. Стените зад преливниците с бактерии бяха покрити с мека черна слуз. Тя трептеше като желе под въздушната струя на вентилатора. Кирет и Марли получиха пристъпи на гадене, а единият направо избълва в респиратора. Накрая Марли първи се съвзе.
— Пфу! За нищо на света няма да се занимавам с тая гадост! Ще те чакаме отвън, докато оправиш повредата.
И те зашляпаха, разплисквайки тинята наоколо. Накрая вратата се затвори плътно зад гърбовете им. Езр остана сам, потънал в смърдящата слуз. Той постоя известно време неподвижен, осъзнавайки, че ако някога иска да остане съвсем сам, това можеше да стане само тук.
Тъкмо беше започнал да проверява системите, когато някаква фигура, облечена във водонепромокаем костюм и с респиратор на устата, се надигна изпод тинята. Тя вдигна ръка, давайки знак да мълчи, и прекара детектор по костюма на Езр.
— Добре, чист си — дочу се приглушен глас. — Или просто ти имат доверие.
Беше Джими Дием. Езр едва се удържа да не го прегърне, въпреки гнусната слуз, с която беше покрит. Независимо от предпазните мерки, заговорниците все пак намериха начин да се свържат с него! Но в гласа на Дием не личеше облекчение и радост, че отново вижда приятеля си. Очите му оставаха скрити по маската, затова пък стойката беше напрегната.
— Защо постъпи като гадина, Вин?
— Не е вярно! Аз просто изчаквам удобен момент.
— Така мислят и… някои от нас. Нау обаче ти даде твърде много правомощия и сега за всичко трябва да се съобразяваме с теб. Нима наистина си въобразяваш, че разполагаш със съдбите на онези от нас, които оцеляха?
Именно в това го уверяваше Нау при всяка тяхна среща.
— Не! Те може и да си мислят, че са ме купили, но… За бога, сър, нима не съм бил винаги лоялен член на екипажа?!
Дочу се сподавен смях и Дием се поотпусна.
— Да, така е. Вечният мечтател, неспособен да задържи дълго вниманието си върху работата. — За това най-много му се караха навремето, но сега в гласа на Дием имаше нотка на гордост. — Затова пък не си глупав и никога не опита да се възползваш от влиянието, което има твоята фамилия… Така да бъде, стажант, добре дошъл отново на борда!