Хилядният етаж [bg]

— Между другото, имам нещо за теб — обърна се Райлин към Хиръл и извади Стъпалцата от джоба си.

Той се ококори.

— Откраднала си от Андъртън? Браво.

— Той има много, няма да забележи — заяви тя и се почувства неловко. Надяваше се да е права. — Кога можеш да ги продадеш?

— Ще ги разкарам колкото е възможно по-бързо. — Хиръл вдигна едно от Стъпалцата към светлината и го заразглежда от различни ъгли, после подсвирна. — Трябва да ковнем едно преди да разкараме другите.

— Не! — почти изкрещя Райлин. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои. — Парите ми трябват. Закъсняла съм с наема.

— Ти винаги закъсняваш с наема — отвърна незаинтересовано Хиръл. — Хайде де, това са Стъпалцата на Корд Андъртън, значи трябва да са голяма работа! Той не е ли напълно сбъркан?

— Какво, защото родителите му са загинали ли?

Хиръл неочаквано се изчерви.

— Нямах това предвид. Просто казвам, че ще ни е адски готско. А след това… — Ръката му се плъзна по задника й.

— Говоря сериозно — сопна се Райлин и го отблъсна.

— Добре де, добре. — Хиръл вдигна ръце и се опита да се засмее. — Ти си ги тафила, ти решаваш какво да правиш с тях. Аз ще ги занеса на Ви, след това ще се отбия където трябва.

— Благодаря ти.

— Може да пробваме едно от следващата партида. — Хиръл натъпка бързо Стъпалцата в джоба си.

Райлин се намръщи.

— Няма да има следваща партида. Повече няма да крада от него.

— Защо не? Нали каза, че тоя скапаняк дори няма да забележи.

— Не е скапаняк. Той ми даде тази снимка — отвърна тя, макар да не беше сигурна защо защитава Корд Андъртън. Незнайно защо си припомни целувката и се изчерви с надеждата мислите й да не й личат.

— Все тая. — Хиръл махна презрително с ръка.

— Какво ти става? — попита остро Райлин тъкмо когато Криса влезе със зачервени очи. Райлин срещна погледа й, след това се обърна отново към Хиръл и се зачуди какво наистина му става. Освен ако… Погледна снимката. Той да не би да ревнуваше?

— Нищо. Извинявай. — Хиръл прокара ръка по лицето си и отново стана безразличен. — Довечера ще ги дам на Ви. Та в тази връзка, ще се преобличаш ли? Трябва да тръгваме.

Точно така. Щяха да ходят на партито на приятели на Индиго. За пръв път в събота вечер от година насам Райлин не тръпнеше от нетърпение да излезе и да се надруса. Чувстваше се изтощена; малката й сестра й липсваше.

— Ох — каза тя. — Уморена съм. Защо не отидеш без мен тази вечер?

— Както кажеш, сладурче. — Хиръл я целуна бързо. — Да знаеш, че ще ни липсваш. До утре, нали?

В мига, в който вратата се затвори след него, Райлин се обърна към Криса.

— И значи — каза, сякаш бе нещо напълно нормално да си остане вкъщи, — ще си обуя долнище на анцуг и ще сложа масата. Има ли хубави филми, които искаш да гледаме?