Господарят на дъжда [bg]

— Освен това убиецът със сигурност е знаел, че това момиче е от контингента на Лу. За да го убие, трябва да е бил абсолютно сигурен, че няма да има последствия.

Капризи изцъка с език:

— Чен, Лу наистина ли би оставил някоя от жените си да спи с друг? Искам да кажа, не тълкуваме ли погрешно всичко? Човек като него би ли давал изобщо момичетата си на други мъже?

— Възможно е. Ако беше наложница, в никакъв случай, но случаят не е такъв, затова нещата не са толкова ясни. Той… Той е китаец. Лесно го разбирам, но не мога да го обясня.

— Опитай.

Чен въздъхна:

— Рускините… Вижте, Лу е китаец. Ако има наложница китайка, някой само да я погледне, може да се смята за мъртъв. Няма спор по това. Китайците се закрилят взаимно. С рускините обаче е различно… Нещата са по-сложни. Рускините спадат в отделна категория. Той ги държи, спи с тях, но няма толкова… условности. Не ги държи така изкъсо. Използва ги и за други цели. Може да ги отпуска като подарък на един или друг мъж. Понякога, ако са много красиви, ги използва за представителност. За него парите са нищо. Може да ги посещава в апартаментите им, но по-вероятно да ги кара да ходят при него, когато поиска. При фаворитките е различно. Ако го унижат пред обществото, ако му изневеряват, ако шпионират за врага или не могат да изпълнят онова, което иска от тях, тогава ги екзекутира.

Чен изглеждаше убеден, че е разтълкувал правилно положението на Лена.

— Лу обаче в никакъв случай не би позволил някой да спи безплатно с момичетата му, нали? Този руснак, приятелят на Лена например, какво е неговото положение? Тази връзка е много опасна за тях. Лу може да си затвори очите — какво му пука? Това са руснаци. А може би ще се ядоса. Ако жената е хубава, негова любимка, става опасно. Може веднага да я убие. Ако не е толкова важна за него, може да се направи, че не е видял… няма смисъл да си хаби стоката. Всеки случай е различен. Но, разбира се, може да реши и да я убие. Винаги може да я замени с друга. Рускините са евтини.

— Може би Краус е сгрешил — продължи Капризи. — Съседът отсреща казва, че Лу пристигнал в четири часа… може би я е убил тогава. Смъртта е настъпила в четири часа.

Фийлд си спомни разговора с Наташа от предната вечер и изказа предположението, че тя е била в сградата по време на убийството. Замисли се за прибързаното отричане от нейна страна.

— Миналата година Краус сбърка за онова китайче — съгласи се Капризи, Фийлд се намръщи, но американецът махна в знак, че не му се обяснява сега, — но ако Лу е убиецът, трябва да е действал твърде бързо.

— Не му е било нужно толкова много време — възрази Чен.

— Да я завърже?

— Минута-две.

— Значи е бил ядосан. Научил е за връзката й със Сергей, така ли?

— Сергей е жив. — Чен се усмихна и вдигна вежди. — Освен това Марецки е прав. Толкова много рани… — Той се престори, че нанася удари с нож. — Толкова гняв.