![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Важното е стопанинът да не ни приспи...
Двамата се спогледаха и дигнаха показалец нагоре, където се намираха началническите кабинети на полицията.
- Докладвай!
- Нова диря - започна Радо. - Един поп или монах е посещавал Тодор Тодорин поне два пъти преди смъртта му.
- Интересно...
- Информацията е получена само от едно лице обаче... Няма потвърждение.
- Кое е това лице? - попита Мишената.
- Рени Монева, измъчена от домашно насилие млада жена. Затворена по цял ден вкъщи, не смее да открехне дори вратата...
- Значи наблюдава през прозореца - предположи комисарят.
- Терасата - уточни Радо.
- Търсим поп, така ли?
- Сещам се за един... - загадъчно започна младият мъж, но не продължи.
- В ателието на художника мернахме подобен образ - разбра го веднага Донов. Удари с юмрук по автомата за кафе и продължи по-спокойно: - Май всички дири водят към Евлоги Аладжов.
- Въртят се около него - поправи го колегата му.
- Никоя диря не сочи директно художника като виновен в престъпление.
- Забравяш изявленията на Камелия Аврамова - припомни му Радо.
- Приличат ми на заклинания, идващи от отмъстителна жена - промърмори шефът му.
- Защото не е получила желаното от очаквания обект?
- Как се връзва попът с идеята за доброволна смърт? - Мишената рязко смени посоката на разговора.
- Никак. Християнството отрича както убийството, така и самоубийството... Поне това знам...
Комисарят помълча малко и каза:
- Човек има доверие на свещеника си.
- Ако е вярващ...
- От предсмъртната записка личи, че Тодор Тодорин е вярващ.
- Как си го представяш? - попита младият мъж. - Християнски свещеник да иска от един умиращ човек да стане горяща факла...
- На разпятие прилича... - Този път комисарят поправи Радо. После повиши тон: - Абе! Я си спомни как оня от Стария завет щял да заколи сина си, за да докаже вярата си! Ами горенето на вещици през Средновековието!
- Не се карай на момчето! - мина покрай тях един колега. - Младо е, ще се научи! - и влезе в областната дирекция.
- Момчето знае повече от теб! - развика се Мишената. - Кой беше? - обърна се той към Радо, защото автоматът закриваше входната врата.
- Шефът - едва прошепна младият полицай.
- Прав съм бил тогава - засмя се комисарят. - Докъде бяхме стигнали?
- Средновековните клади - подсети го партньорът му.
- Пу! - Мишената изруга на висок глас. - Тоя пухляк ми спря мисълта! - И както държеше чашката с кафе, насочи показалеца си право напред.
- Не го застрелвай! - разбра го Радо. Да се върнем на попа.
- Не! Да вървим в болницата!
- Пак ли при Камелия Първа? - изненада се младият полицай.
- Не, при Румяна Тончева.
- Горяла ли е тази нощ?
- Не тя - водата във ваната е пламнала.
- Какво? Няма как да стане! - засмя се Радо.
- Защото още не си видял всички фокуси на Гатев!
68
Чу тихи стъпки и разбра, че е Рая. Отвори вратата на ателието и я прегърна още на прага. Тя се сгуши доверчиво в прегръдката му, а после потърси устните му. Опияняваща целувка, която го разтърси целият. Тялото му пламна и той се прилепи към хладната кожа на момичето.
- Гориш - прошепна Рая.
- От любов - отвърна той и беше искрен.
- Но ти наистина гориш - отдръпна се тя от него.
- Ще се излекувам - каза Оги и допълни: - Знаеш ли как?
- С любов и аспирин - засмя се Рая.
- Откъде знаеш? - изненада се той.
- Каза ни в училище - отвърна момичето и допълни: - Няколко пъти даже...
- Винаги, когато съм болен, се сещам...
Момичето обхвана лицето му с нежните си длани и продължи:
- Оги, имаш температура.
- Сигурно съм изстинал - потръпна той.
- Излиза ли снощи? - с ревнива нотка в гласа попита Рая.
- Не знам.
- Как да не знаеш? - озадачи се тя.
- Не помня да съм излизал - отговори замислено мъжът и седна на дивана.
Рая се сгуши до него и попита:
- Много ли пи?
- Изобщо не съм пил алкохол - поклати глава художникът. - Пих само от сока, който донесе вчера.
- А да си се напушил? Да си бил надрусан?
- Изживях отдавна този период - сериозно отговори Оги. - Ако нямаш въображение, нищо не може да ти помогне.
- Но как така не помниш дали си излизал, или не си? -повиши глас момичето.
- Сложно е... - замисли се Оги. - Една позната мисли, че насън пътувам през световете... Сън и реалност се сливат и аз не знам какви ги върша.
- Какво си направил тази нощ? - загрижено попита Рая.
- Не помня нищо - отговори художникът. Но се събудих на една пейка до пощата.
- Странно - замисли се Рая.
- От студ се събудих - продължи Оги. - Нямам идея как съм се озовал там... Вярваш ли ми?