Вятърните мелници на боговете [bg]

— Доколкото ми е известно, това е така.

— Госпожо Ашли, бихте ли обяснили на комисията основната теза на статията ви?

Притеснението бързо изчезваше. Сега чувстваше твърда почва под краката си, защото говореха за неща, които тя знаеше превъзходно. Почувства се така, сякаш води семинар в университета.

— Понастоящем в света съществуват няколко регионални икономически общности и тъй като те се изключват взаимно, разделят света на няколко противостоящи един на друг съперничещи помежду си блока, вместо да го обединяват. В Европа съществува Общият пазар, Източният блок е организиран в СИВ, а някои страни с икономика, основана на свободните пазарни отношения, и редица независими страни от Третия свят са обединени в Европейска организация за икономическо сътрудничество и развитие. Тезата ми е много проста: бих искала всички тези многобройни и разнородни организации да се обвържат с общи икономически връзки. Хора, обединени от взаимно изгодно сътрудничество, не се избиват помежду си. Вярвам, че този принцип може да се приложи и към държавите. Бих искала страната ни да стане инициатор на движение за образуване на общ пазар, който ще включва както днешните ни съюзници, така и днешните ни врагове. Например сега ние плащаме милиарди долари, за да поддържаме складови бази заради свръхпроизводството на зърно в районите производители, докато в десетки страни по света хората гладуват. Единният световен общ пазар ще разреши тези проблеми. Той ще отстрани неравномерното разпределение на благата и ще установи общи за всички цени. Бих искала да спомогна за осъществяването на тази идея.

Сенаторът Херолд Таркъл, старши член на Комисията за международни отношения и член на опозиционната партия, се обади:

— Бих искал да задам на кандидатката няколко въпроса.

Бен Кон се наведе напред на стола си. Започна се.

Сенаторът Таркъл беше суров и надменен мъж, прехвърлил седемдесетте, известен със заядливостта си.

— За първи път ли сте във Вашингтон, госпожо Ашли?

— Да, сър. Мисля, че това е един от най-…

— Предполагам, че много сте пътували?

— Ами не. Съпругът ми и аз планирахме да пътуваме, но…

— Били ли сте някога в Ню Йорк?

— Не, сър.

— В Калифорния?

— Не, сър.

— Били ли сте в Европа?

— Не, сър. Казах, че се канехме…

— Госпожо Ашли, вие всъщност някога напускали ли сте щата Канзас?

— Да. Изнасях лекции в Чикагския университет и серия от беседи в Денвър и Атланта.

— Вероятно това е било много вълнуващо за вас, госпожо Ашли — хладно каза Таркъл. — Не си спомням комисията да е разглеждала кандидатурата на по-малко квалифициран човек от вас за поста на посланик. Възнамерявате да представлявате Съединените американски щати в ключова страна зад желязната завеса, а ни съобщавате, че всичките ви познания за света се основават на живота ви в Джънкшън Сити, Канзас, и няколкото дни прекарани в Чикаго, Денвър и Атланта. Така ли е?