![Последният кандидат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/6/posledniyat-kandidat-bg-download.jpg)
Последният кандидат [bg]
- Автор: Дэшнер Джеймс
- Серия: Лабиринтът #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-527-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последният кандидат [bg]». Краткое содержание книги:
Томас се разсмя на абсурдното предположение.
— Да, извадих автомата и го направих на решето.
По изражението на Миньо можеше да съди, че сарказмът му не е бил добре посрещнат. Но Бренда заговори, преди момчето да успее да отвърне.
— Кой го уби?
Томас посочи към небето.
— Една от полицейските коли. Долетя, застреля го, после на екрана й се появи Плъха. Опита се да ме убеди, че трябва да се върна в ЗЛО.
— Човече — въздъхна Миньо, — не можеш дори…
— Успокой се — прекъсна го Томас. — Няма начин да се върна, но фактът, че ме искат толкова силно, може да ни донесе известна полза. Но се притесних за Нют. Джансън смята, че избликът го поразява по-бързо от обичайното. Трябва да се върнем и да проверим как е.
— Наистина ли го каза?
— Аха. И аз му вярвам. Видя как се държеше Нют.
Миньо го погледна с очи, пълни със страдание. Томас едва сега си спомни, че познава Нют две години по-дълго от него. Имали са достатъчно време да се сближат.
— Най-добре веднага да видим какво става с него — повтори Томас.
Миньо само кимна и извърна глава. Томас се изкушаваше да извади от джоба си писмото на Нют и да го прочете, но беше обещал да го стори, Когато настъпи подходящият момент.
— Става късно — обади се Бренда. — Нощем не разрешават да се излиза от града.
Томас едва сега забеляза, че е започнало да се стъмва и небето над тях бе придобило тъмнооранжев оттенък.
Хорхе, който досега бе мълчал, заговори:
— Това не е най-големият ни проблем. Нещо странно стана наоколо, мучачос.
— Какво искаш да кажеш? — попита Томас.
— От половин час хората по улиците съвсем оредяха и последните, които видях, не изглеждаха никак добре.
— Сигурно са се разбягали заради случката в кафенето — изтъкна Бренда.
Хорхе повдигна рамене.
— Не зная. Хермана, ще ти кажа, че тръпки ме побиват от този град. Сякаш е жив и се готви да ни прати нещо наистина гадно.
Томас неволно потрепери. Отново си спомни за Нют.
— Не може ли да се махнем оттук? Да излезем по някакъв начин?
— Може да се опитаме — отвърна Бренда. — Ако имаме късмет да намерим такси, защото сме на другия край на града.
— Ами да се опитаме — промърмори Томас. Те се отправиха надолу по улицата, но Миньо изглеждаше умислен. Томас бе сигурен, че това е предвестник на нови, още по-големи неприятности.
33
Вървяха около час, без да видят нито една кола, още по-малко такси. Срещнаха неколцина закъснели минувачи, а от небето от време на време долиташе зловещото бръмчене на патрулките. На всеки няколко минути чуваха в далечината звуци, които караха Томас да си спомни за Обгорените земи — някой говореше твърде високо, екваха писъци и смях. Колкото повече се стъмваше, толкова по-силен ставаше страхът им.
Накрая Бренда спря и се обърна към тях.
— Ще трябва да почакаме до утре — обяви тя. — Очевидно няма да намерим кола, нито ще стигнем далече. Трябва да поспим, за да сме свежи на сутринта.
Томас призна с неохота, че е права.
— Трябва да има някакъв начин да се измъкнем оттук — заяви инатливо Миньо.
Хорхе го стисна за рамото.
— Безполезно е, хермано. Летището е на поне десет мили. И като гледам какво става в града, току-виж са ни видели сметката, преди да стигнем до него. Бренда е права — по-добре да съберем сили и да отидем да му помогнем утре.
Томас нямаше какво да възрази. Доводите на Хорхе бяха разумни. Намираха се в огромен град, спускаше се нощта и те бяха на произвола на неизвестни сили.
— Поне близо ли сме до нашия мотел? — попита Томас. Молеше се Нют да изкара още една нощ сам.
Хорхе посочи наляво.
— Само на две пресечки.
Те се отправиха нататък.
Бяха на една пресечка от мотела, Когато Хорхе внезапно спря и вдигна ръка във въздуха, а другата опря на устата си. Томас се закова до него, внезапно завладян от тревога.
— Какво има? — попита Миньо.
Хорхе се завъртя бавно, оглеждайки района около тях, и Томас направи същото, учуден какво ли може да го е обезпокоило. Беше съвсем тъмно и редките улични лампи не допринасяха особено за борбата с мрака. Свят на сенки, в който сякаш дебнеха ужасни неща.
— Какво? — повтори шепнешком Миньо.
— Ами стори ми се, че чух нещо — отвърна Хорхе. — Някакъв шепот. Не от нас…
— Ето там! — извика Бренда и гласът й прогърмя в тишината. — Видяхте ли? — Сочеше вляво от себе си.
Томас извърна очи нататък, но не видя нищо. Улицата, поне доколкото можеше да прецени, бе пуста.