Другият [bg]

— Марси… Хауи… и аз зададох въпрос на Коубън. Да, шансът не е голям, но може би гласът ми е на записа. От полицията разполагат с програма за гласово разпознаване и е лесно да направят сравнение!

Марси и Хауи се спогледаха и се разсмяха. Смехът бе необичаен в отделението за максимална сигурност и надзирателят в края на коридора вдигна поглед и се навъси.

— Какво? Какво казах?

— Камерата те е заснела, когато задаваш въпроса! — възкликна Марси. — Разбираш ли? Има те на видеозаписа!

За миг Тери сякаш не вникна в думите ѝ. После победоносно вдигна юмруци, както когато някой от неговите играчи отбележеше точка или се справеше отлично в защита. Тя машинално вдигна ръце и повтори жеста.

— Сигурна ли си? Сто процента? Изглежда твърде хубаво, за да е вярно.

— Вярно е — усмихна се Хауи. — Всъщност ти си на записа пет-шест пъти, когато камерите се насочват към присъстващите, за да покажат реакциите им. Фактът, че си заснет как задаваш въпрос на Коубън, е само черешката на тортата.

— Значи обвинението срещу мен отпада и утре излизам на свобода, нали?

— Да не избързваме. — Широката усмивка на Хауи помръкна. — Утре ще ти предявят обвинение, а полицията разполага с куп криминологични доказателства, които смята за неопровержими…

— Това е нелепо! — прекъсна го Марси. — Как е възможно да обвинят Тери в убийство, извършено във Флинт Сити, след като той очевидно е бил на учителската конференция в Кап? Записът го доказва…

Хауи вдигна ръка, за да я накара да млъкне, и обясни:

— По-късно ще се занимаем с това противоречие, макар отсега да ви предупреждавам, че нашите доказателства оборват техните. Буквално ги прегазват. Само че машината вече е задействана.

— О, да, машината — промърмори Марси. — Да. Знаем го, нали, Тери?

Той кимна:

— Като че съм попаднал в роман от Кафка. Или в „1984“. И забърках в тази гнусна история най-близките си хора…

— Момент, момент — прекъсна го Хауи. — Никого не си забъркал, вината е на онези умници от полицията и прокуратурата. Успехът ни е в кърпа вързан, приятели. Чичо Хауи ви го обещава, а той винаги си спазва обещанията. Утре точно в девет ще ти предявят обвинение пред съдия Хортън, Тери. Ще изглеждаш чудесно, изтупан и спретнат, с хубавия костюм, който жена ти донесе. Възнамерявам да се срещна с Бил Самюълс, за да обсъдим гаранцията — тази вечер, ако приеме поканата, утре сутрин, ако откаже. Няма да му хареса и ще настоява за домашен арест, но ние ще надделеем, защото дотогава някой журналист вече ще е открил записа на Канал 81 и проблемите на обвинението ще станат обществено достояние. Предполагам, че ще трябва да ипотекираш дома си, за да осигуриш гаранцията, но няма да е голям риск, освен ако нямаш намерение да свалиш електронната гривна от глезена си и да духнеш накъдето ти видят очите…

— Никъде няма да ходя — прекъсна го Тери. По лицето му бяха избили червени петна. — Как го беше казал онзи генерал от Гражданската война? „Възнамерявам да водя битки на тази линия, ако ще да продължи и цяло лято“, ако не ме лъже паметта.