![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Беше Хауи и носеше много по-хубав костюм от онзи, който Марси току-що беше прибрала. Той прегърна момичетата и целуна Марси по страната.
— Ще помогнеш ли на татко да се върне у дома? — попита Грейси.
— Няма да е днес, но скоро ще е при вас. — Той пое чантата от Марси и подхвърли: — Няма да е зле вземеш и обувки.
— Господи! Колко съм загубена! — Черните не бяха лоши, но трябваше да ги лъсне. Сега обаче нямаше време, затова ги сложи в торбичка и се върна в дневната: — Готова съм.
— Добре. Върви бързо и не обръщай внимание на койотите. Момичета, дръжте вратите заключени, докато не се върне майка ви, и не вдигайте телефона, ако не познавате номера. Запомнихте ли?
— Да, добре — кимна Сара. Но не изглеждаше добре. Нито пък сестра ѝ. Марси се запита възможно ли е толкова малки момичета да отслабнат за една нощ. Не, разбира се.
— Да тръгваме — подкани я Хауи, който изглеждаше в отлично настроение.
Излязоха от къщата, той носеше чантата с костюма, Марси — обувките. Репортерите пак се втурнаха към моравата.
— Госпожо Мейтланд, говорихте ли със съпруга си? Какво ви каза полицията? Господин Голд, как реагира Тери Мейтланд на обвиненията? Ще поискате ли освобождаване под гаранция?
— За момента нямаме информация за вас — невъзмутимо отвърна Хауи и поведе Марси към своя „Кадилак Ескалейд“ под ярката светлина на телевизионните прожектори. („За какво са им притрябвали през този слънчев юлски ден?“ — помисли си Марси). Като стигна края на алеята, Хауи свали страничното стъкло и си подаде главата навън, обръщайки се към единия полицай:
— Дъщерите на Мейтланд са в къщата. Ще се погрижите да не ги притесняват, нали?
Нито този полицай, нито колегата му отговориха, само изгледаха Хауи; израженията им бяха или безразлични, или враждебни. Марси не можа да прецени кое от двете, но май беше второто.
Радостта и облекчението, които изпита, след като изгледаха онова видео — Бог да благослови Канал 81, — не я бяха напуснали, но пред къщата ѝ все още имаше бусове на телевизионни канали и репортери с микрофони. Тери все още беше заключен „в окръжния“, както се изрази Хауи — ужасяваща фраза като в тъжна кънтри-балада. Непознати бяха претърсили дома ѝ и бяха конфискували всичко, каквото бяха пожелали. Най-страшни обаче, много по-обезпокоителни от телевизионните прожектори и градушката от въпроси, бяха каменните изражения на полицаите и нежеланието им да отговорят на Хауи. Институционалната машина беше погълнала семейството ѝ. Хауи твърдеше, че ще се отърват невредими, само че това още не се беше случило.
Все още не.
14.
Полицайка, която изглеждаше недоспала, обискира Марси, после ѝ нареди да остави чантата си в специалната пластмасова касетка и да мине през детектора за метал. Взе шофьорските книжки и на двамата, сложи ги в найлоново пликче и го закачи при другите на таблото.
— Дайте ми костюма и обувките, госпожо.
Марси се подчини.
— Искам да го видя с този костюм, когато го взема утре сутринта — каза Хауи и мина през металдетектора, който изписука.
— Непременно ще кажем на иконома му — озъби се полицаят от другата страна на устройството. — Сега извадете всичко от джобовете и опитайте пак.
Проблемът се оказа ключодържателят му. Хауи го подаде на униформената и отново мина през детектора.
— Идвал съм тук най-малко пет хиляди пъти и все забравям за ключовете — подхвърли той на Марси. — Сигурно е фройдистки комплекс.
Тя се усмихна насила и не продума. Беше изнервена, гърлото ѝ беше пресъхнало и каквото и да кажеше, сигурно щеше да прозвучи като грачене.
Друг полицай ги поведе навътре — през една врата, после през друга. Марси чу детски смях и гласове на възрастни. Минаха през зона за посещения, застлана с грозен кафяв мокет. Няколко деца си играеха. Затворници в кафяви гащеризони разговаряха със своите съпруги, гаджета и майки. Едър мъж с лилаво родилно петно на едната си страна и със заздравяваща рана на другата помагаше на дъщеричката си да пренареди мебелите в куклена къща.
„Това е кошмарен сън — помисли си Марси. — Невероятно ясен, но само сън. Ще се събудя до Тери и ще му кажа как съм сънувала, че го арестуват за убийство. Хубаво ще се посмеем.“