Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Керн усети как кръвта му се смразява във вените и хвърли един бегъл поглед към Изабел. Кученцето облиза брадичката й и тя се изкиска като безгрижно момиче. Той усети как в гърдите му се появява огромна тежест. Искаше му се да я разтърси, да й се развика, да й забрани да продължава опасното си разследване.
Когато забеляза, че Керн я наблюдава, блясъкът в очите й потъмня и тя го погледна предизвикателно.
— Милорд! — каза тя.
— Да?
— Това е името му.
Дали не се беше досетила за самоличността на убиеца? Керн стисна здраво юздите и се наведе към нея.
— Кой? Кой е този мъж?
— Нямах предвид човек. Това е идеалното име за него. — Тя се усмихна закачливо и притисна сивото кученце към гърдите си. — Отсега нататък ще се нарича Милорд.
Май 1821
Въпреки че ръката ми трепери от слабост, отново вземам писалката, за да запиша мислите си… не, страховете си. Наистина ли са минати две седмици, откакто се разболях? Болестта изсмука силите ми, не ми позволява да се надигна от леглото, караме да осъзная колко крехко е човешкото тяло.
Уви! Преди да се разболея от тази ужасна болест, се радвах на добро здраве и се чувствах много по-млада, отколкото бях в действителност. Живеех заради удоволствията. Сега обаче всички възможности за удоволствия ми бяха отнети.
Била съм отровена.
Скъпи читателю, ти може би ще отминеш с презрение подозренията ми, но аз искам да запомниш добре думите ми. През изминатите няколко седмици любовниците ми се изредиха един след друг, за да ме предупредят да не продължавам да пиша мемоарите си. Сега се страхувам, че между тях има подлец, който ме иска мъртва, подлец, който е решил да ми попречи да довърша дневника си.
Но аз няма да бъда спряна. След като загубих парите и любовта си, аз се чувствам уморена и самотна. Ако е рекъл бог, хонорарът от книгата ми ще ми позволи да напусна завинаги тази къща на греха и да отида при дъщеря си в Оксфордшир. Там най-сетне ще заживеем заедно с нея. И може би там ще успея да намеря спокойствието, което никога не познах с баща й…
Глава 10
В коридора пред библиотеката Изабел се поколеба.
Милорд се размърда в ръцете й и студеният му нос я побутна по брадичката. След като го беше изкъпала, кученцето изглеждаше доста добре, въпреки че щяха да му трябват няколко дни добро хранене, за да подсили слабичкото си телце. След дивото къпане, което беше оставило Изабел също толкова мокра, колкото и него, сега козината на кученцето блестеше. Един паж й беше донесъл стар нашийник от конюшнята. Икономът Ботс бе закършил ръце, разтревожен какво щеше да каже господарят му. Изабел го беше уверила, че ще получи разрешението на лорд Хатауей.
Сега, облечена в най-хубавата си рокля, тя възнамеряваше да направи точно това.
Изпълнена с тревога и чувство за вина, потърка буза в меката главица на кучето. През времето, откакто живееше в дома му, маркизът се беше държал добре с нея, като се имаше предвид, че тя беше влязла в семейството му с изнудване. Хатауей беше учтив с нея, като същевременно се държеше на разстояние. Въпреки че можеше да я подложи на дребни грубости, той бе избрал да плати за новите й дрехи и я приемаше — макар и неохотно — като компаньонка на единствената му дъщеря. Също толкова неохотно, Изабел започваше да го смята за истински джентълмен — честен, справедлив, дори достоен за възхищение. Тя не бе вярвала, че е възможно да съществува такъв мъж — поне не и в средите на аристократите.
Лорд Керн, от друга страна, беше въплъщение на арогантния сноб. Въпреки че искаше хората да го смятат за почтен, той не притежаваше нежност и честност.
Кожата й се зачерви от нежелана топлина. Изабел изруга мислено сексуалното привличане, което изпитваше към графа. Защото истината беше, че тя го желаеше със същата безсрамна нужда, за която бе чувала да говорят лелите й. Искаше й се да почувства как топлото му тяло покрива нейното и да усети допира на пръстите му върху голата си плът.
Само една тъпачка можеше да желае единствения мъж, който можеше да й попречи да получи справедливостта, която търсеше.
Само една мръсница можеше да желае годеника на своя скъпа приятелка.
Само една пропаднала жена можеше да иска втора услуга от Хатауей.
Изабел застана срещу затворената врата на библиотеката. Тази сутрин бе действала, без да мисли. Сега, след като бе имала време да обмисли нещата, тя знаеше, че се беше притекла на помощ на Милорд не само от човещина. Въпреки че никога нямаше да признае това на Керн, в кученцето тя беше видяла самата себе си — незаконното дете, подигравано от селските грубияни.