Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
Слънцето изгря напълно и в селото се раздвижиха. Започнаха да се отварят прозорчета, отлостваха се разкривени врати и навън започнаха да излизат хора, треперещи и зъзнещи на чистия свеж въздух. Започна ежедневният труд на селяните, който рядко биваше по-лек. Едни на чешмата, други на нивата, тук мъже и жени копаят и ровят, там мъже и жени наглеждат дръгливия добитък и изкарват кокалестите крави на оскъдна паша край пътя. В черквата и до кръста една-две коленичили фигури; една крава слуша молитвите, докато се опитва да намери закуска между бурените в подножието.
Както подобаваше на ранга му, замъкът се разбуди по-късно, но се разбуди величествено и уверено. Най-напред самотните пики и ловни ножове почервеняха както някога, след това заблестяха на утринното слънце; започнаха да се отварят врати и прозорци, конете в конюшните започнаха да се обръщат през рамо и да гледат струящата през вратата светлина и свежест. По железните решетки на прозорците зашумоляха и заблестяха листа зеленина; кучетата задърпаха силно синджирите си и се изправяха на задни крака в желание да ги отвържат.
Всички тези банални подробности бяха част от хода на живота и завръщането на утрото. Но така ли беше и със звъна на голямата камбана на замъка, с тичането нагоре-надолу по стълбите или с припрените фигури по терасата, с тропота на ботуши навсякъде, с набързо оседланите коне, които тръгваха нанякъде в галоп?
Какви ли ветрове донесоха тази забързаност до побелелия работник по пътищата, вече излязъл на работа на върха на хълма отвъд селото, до когото, върху един куп камъни, лежеше днешният му обяд, завит във вързопче, което не заслужаваше интереса даже и на гаргите? Дали птичките, които разнасяха зрънца от нея надалеч, не бяха пуснали някое и над него, както посяват случайни семена? Независимо дали бе станало тъй, или не, пътният работник хукна в душното утро надолу по хълма, затъвайки, до колене в прах, сякаш животът му бе в опасност, и спря едва когато стигна до чешмата.
Всички хора от селото бяха при чешмата, стояха наоколо с унил вид и тихо си шепнеха, но не проявяваха никакви други чувства освен мрачно любопитство и изненада. Кравите, които бяха прибрали набързо и завързали на какво да е, колкото да ги държи, гледаха тъпо или преживяха нещо, зобнали при прекъснатата си разходка и което едва ли си струваше особено труда да се дъвче. Някои хора от замъка и някои от разменната станция, както и всички данъчни бирници се бяха въоръжили и се събраха на другия край на малка уличка с безцелен вид, който нищо не изразяваше. Пътният работник вече бе проникнал сред една група от петдесетина близки приятели и се удряше по гърдите със синята си шапка. Какво означаваше всичко това и какво вещаеше бързината, с която качиха мосю Габел на кон, вече яхнат от един слуга, и галонът, с който споменатият Габел бе отнесен (макар че конят бе двойно натоварен) като в някаква нова версия на немската балада за Леонора (В едноименната балада на немския поет Бюргер Леонора е отведена на кон от призрака на убития си годеник, който се венчава за нея върху собствения си гроб)?
Това означаваше, че в замъка каменните лица са станали с едно повече.
През нощта Горгоната отново бе погледнала сградата и бе добавила към нея единственото каменно лице, което й липсваше; каменното лице, за което бе чакала около двеста години.
То лежеше на възглавницата на господин маркиза. Приличаше на хубава маска, която внезапно са стреснали, ядосали и вкаменили. Един нож беше забит точно в сърцето на каменното му тяло. Около дръжката му бе увита хартийка, на която бе надраскано:
„Откарайте го скоро в гроба му. Това е от Жак“
ГЛАВА Х
ДВЕ ОБЕЩАНИЯ
Още дванадесет месеца дойдоха и отминаха. Мистър Чарлс Дарней се утвърди в Англия като изтъкнат преподавател по френски език и познавач на френската литература. В наше време той щеше да бъде професор, но по онова време беше само тютор. Занимаваше се е млади хора, които имаха свободно време и интерес да изучават един жив език, който се говори в целия свят, и изграждаше у тях вкус към огромното богатство от знания и въображение, натрупани на него. Освен това Дарней можеше да пише за тях на чудесен английски и да ги превежда на също тъй чудесен английски. По онова време такива учители не се намираха лесно; бивши принцове и бъдещи крале още не бяха навлезли в учителското съсловие, а разорени благородници, зачеркнати от книгите на банката „Телсън“, още не ставаха готвачи и дърводелци. Като тютор, чиито познания правеха заниманията на студентите извънредно приятни и плодотворни, и като превъзходен преводач, който влагаше в работата си нещо повече от обикновените речникови познания, младият мистър Дарней скоро стана известен и търсен. Още повече, че той добре познаваше страната си, а нещата там започваха да стават все по-интересни. И тъй, с голямо постоянство и неуморно трудолюбие той преуспяваше.