Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Повест за два града
Повест за два града - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повест за два града

Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:

„Повест за два града“ е вторият роман на Дикенс на историческа тема (след „Барнаби Ръдж“, писан почти двадесет години по-рано) и спада към късните му творби. Излиза в отделна книга през ноември 1859 г., след като в продължение на седем месеца е бил печатан като подлистник в литературното списание „През цялата година“. Романът е имал значителен и траен успех, а драматизираната му версия се задържала на сцената почти до края на века главно благодарение на образа на Сидни Картън. Творбата е писана по време на бурни и драматични промени в личния живот на Дикенс и действието й също се развива на бурен н драматичен исторически фон, който в средата на миналия век е звучал доста актуално в разтърсваната от социални напрежения Европа.
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 160
Перейти на страницу:

Чарлс Дикенс

Повест за два града

ПРЕДИСЛОВИЕ

Основният замисъл на тази история за пръв път се зароди у мен, докато играех заедно с децата си и свои приятели в пиесата на мистър Уилки Колинс (Колинс, Уилки (Уилям) (1824–1889) — английски писател, близък приятел на Дикенс) „Замръзналата бездна“. Тогава ме обзе силно желание да я въплатя в собствената си личност; с особено внимание и интерес дирех във въображението си онова състояние на ума, което беше необходимо, за да я изразя пред един наблюдателен зрител.

Идеята ми ставаше все по-близка и постепенно прие настоящата си форма. Бях изцяло погълнат от нея, докато я пресъздавах: изживявах събитията и страданията от тия страници като свои собствени преживелици и премеждия.

Там, където се спирам макар и бегло на положението на френския народ преди и по време на Революцията (Френската буржоазна революция от 1789–1794 г.), аз правя това, позовавайки се на заслужаващи доверие свидетели.

Едно от нещата, които се надявах да постигна, бе да добавя частица към множеството популярни и художествени средства за разбиране на онова ужасно време, макар че никой не би могъл да се надява да добави каквото и да било към философията на прекрасната книга на мистър Карлайл. (Карлайл, Томас (1795–1881) — шотландски историк и есеист. Книгата му „Френската революция. История“ излиза през 1837 г)

Тависток Хаус, Лондон

Ноември 1859 г.

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

СИДНИ КАРТЪН, лондонски адвокат, способен, но ленив човек, чакал на мистър Страйвър

РОДЖЪР КЛАЙ, шпионин от Олд Бейли

ДЖЕРИ КРЪНЧЪР, разсилен при банката „Телсън“, а също и крадец на трупове (ресурекционист)

МАЛКИЯТ (МЛАДИЯТ) ДЖЕРИ КРЪНЧЪР, син на горния

Мосю ЕРНЕСТ ДЕФАРЖ, съдържател на кръчма в Париж й водач на революционерите от предградието Сен Антоан (Предградието Сен Антоан — район в Париж, населен със занаятчии и работници, играл много активна роля по време на революцията)

Мосю ТЕОФИЛ ГАБЕЛ, началник на сменна станция

ГАСПАР, убиец —

ЖАК (Жак — прозвище на френските селяни и хора от народа) ПЪРВИ — революционери, сподвижници на Дефарж

ЖАК ВТОРИ —

ЖАК ТРЕТИ —

ЖАК ЧЕТВЪРТИ, име, приемано от Дефарж

ЖАК ПЕТИ, сподвижник на Дефарж, работник по пътищата, по-късно дърворезач

Мистър ДЖАРВИС ЛОРИ, конфиденциален служител в банката „Телсън“ и приятел на семейство Манет

Доктор АЛЕКСАНДЪР МАНЕТ, парижки лекар, затворен в продължение на много години в Бастилията (Бастилия — крепост и затвор в Париж от XIV в. В края на XVI в. става политически затвор. Превземането на Бастилията от въстаналия народ слага начало на революцията)

СОЛОМОН ПРОС алиас ДЖОН БАРСАД, шпионин и таен доносник, по-късно тъмничар в „Консиержери“ (Консиержери — едно от главните места, където са били държани политическите затворници по време на Френската революция) в Париж

Маркиз СЕН ЕВРЕМОНД (I), горд и деспотичен благородник, брат-близнак на следващия, сънаследник и приемник на по-възрастния маркиз, чичо на Шарл Сен Евремонд

Маркиз СЕН ЕВРЕМОНД (II), брат-близнак на предходния, баща на Шарл Сен Евремонд

ШАРЛ СЕН ЕВРЕМОНД, френски емигрант, наричан Чарлс Дарней, син на предишния

Мистър СТРАЙВЪР, лондонски адвокат

ТОМ, кочияш на пощенската кола за Дувър

Мисис КРЪНЧЪР, съпруга на Джери Крънчър

Мадам ТЕРЕЗ ДЕФАРЖ, съпруга на мосю Дефарж и водачка на тълпата жени от Сен Антоан

ЛУСИ МАНЕТ, дъщеря на доктор Манет

Мис ПРОС, прнслужничка на Луси Манет

Маркиза СЕН ЕВРЕМОНД, съпруга на маркиз Сен Евремонд (II)

ЛУСИ СЕН ЕВРЕМОНД, дъщеря на Шарл Сен Евремонд

ОТМЪЩЕНИЕТО, видна революционерка сред жените от Сен Антоан

ПЪРВА КНИГА

ВЪЗВЪРНАТ КЪМ ЖИВОТ

ГЛАВА I

ПЕРИОДЪТ

Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока — казано с две думи, периодът толкова много приличаше на сегашния, чо някои от най-разпалените специалисти настояват, че той трябва да се описва само с превъзходна степен на сравнение — и в положителния, и в отрицателния смисъл.

На английския престол седяха крал с голяма челюст и кралица с обикновено лице (Английският крал Джордж III (1738–1820) и жена му Шарлота), на френския престол седяха крал с голяма челюст и кралица с хубаво лице (Френският крал Луи (Людовик) XVI (1754–1793) и жена му Мария-Антоанета. По присъда на Конвента били гилотинирани през 1793 г.). И в двете страни на Главните пазители на хлебните и рибните запаси беше по-ясно от ден, че нещата са установени веднъж за винаги в един неизменен порядък.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)