Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Той я притегли в прегръдките си, питайки се дали това е последният път, когато тя е толкова близо до него. Никога не си беше представял, че отнемайки девствеността на Рейвън, ще се превърне в неин закрилник и защитник.
— Ще те отведа при баба ми в Уелс — каза й той. — Ще си на сигурно място с баба Нола.
Рейвън изглеждаше объркана и изплашена.
— Уелс? Не е ли домът на баба ти близо до Чърк и до границата?
— Да, много е близо, но единствените, които знаеха за баба, сега са мъртви. Баба живее в малка къщичка в Билтуелс, на не повече от един ден езда от Чърк.
— Там ли майка ти е срещнала баща ти?
— Да. Твоят баща и моят са били приятели. Лорд Нийл имал ловна хижа близо до селото. Той и баща ми често ловували там. Баба казва, че мама беряла ягоди в гората, когато баща ми се натъкнал на нея. Когато лорд Нийл се върнал в Чърк, татко бил така влюбен, че останал и се обвързал с майка ми. Оженили се пред селския свещеник няколко дни, след като се запознали.
— Не разбирам. Всички мислят, че си роден извънбрачно.
— Баба казва, че бащата на Базил, старият господар на Еър, бил вбесен от този брак и пратил хора да подпалят черквата, където се пазели регистрите. Старият граф вече бил избрал жена за Базил и денят на сватбата бил насрочен. Вече било разгласено в черквата и имало споразумение за зестрата. Старият граф наредил на Базил да се върне незабавно в Еър, а войниците му се погрижили заповедта да бъде изпълнена. Баща ми се върнал в Еър и аз го видях едва когато дойде за мене след смъртта на мама.
— Откъде лорд Базил е знаел, че майка ти е умряла?
— Лорд Нийл му е съобщавал всичко. По-късно научих, че Нийл е плащал на един селянин редовно да му съобщава как раста. Той му казал за смъртта на майка ми и баща ти казал на моя баща. Останалото го знаеш.
— Откъде знаеш, че баба ти е още жива?
— Баба Нола си е жива и здрава. Посетих я малко преди да дойда на турнира в Чърк. Само най-доверените ми рицари знаят за селото и за баба ми. Там ще си на сигурно място.
— Ще останеш ли в Билтуелс с мене?
Той отмести поглед.
— Не мога. След като те придружа до дома на баба, възнамерявам да пресрещна Уолдо, преди да е стигнал до Уиндхърст. Всичко, което притежавам, е в кулата. Преди да тръгнем, ще преместим златото и ценните неща в една пещера под замъка, в подножието на брега, точно над означението за равнището на водата. Нищо, което притежавам, няма да попадне в ръцете на Уолдо. — Изражението му се смекчи. — Това включва и тебе, сладка Рейвън.
Смущението на Рейвън беше очевидно.
— Войските на Уолдо са много повече от твоите. Не можеш да се надяваш да ги спреш с тази малка войска.
— Оставям сър Ричард тук в селото. Той ще знае къде да ме намери, когато сър Джон пристигне с наемниците.
Той я целуна по косата.
— Върви горе и си приготви нещата, Рейвън, докато аз дам заповеди на слугите и работниците. Когато се върна, възнамерявам да те любя през цялата нощ.
Рейвън се обърна и излезе, а тъгата замъгляваше очите й. Знаеше, че този ден ще дойде точно както беше сигурна и че Уолдо никога няма да се откаже от нея. Малкият отряд на Дрейк имаше нищожни шансове да победи обединените сили на Уолдо и Дъф. Тя се страхуваше, че ще го изгуби, преди наистина да го е имала. Страхът беше толкова силен, че я прободе като остра болка. Нещо ужасно щеше да се случи. Тя го знаеше. Чувстваше го в костите си, макар че не беше пророчица.
Дрейк се върна много късно. Тя вече беше съблякла роклята си и останала само по риза, го чакаше на пейката пред огъня. Той беше мокър до кости и тя се сети, че сигурно е бил под скалите, да скрие сандъците с пари. Изглеждаше загрижен, докато смъкваше мокрите си дрехи и се бършеше със сухата кърпа. Изведнъж той захвърли кърпата настрана и протегна ръце към нея. Тя се приближи и се сгуши в прегръдките му.
— Всичко е готово за тръгване — прошепна той в косата й. — Слугите трябва да се върнат по домовете си в селото, но зидарите и работниците ще продължат да работят по стените. Сър Ричард се съгласи да остане тук и да чака сър Джон и наемниците. Когато пристигнат, Ричард ще доведе наемниците при моята войска, която ще ме чака в горите до Чърк. Казах им да пратят сър Джон при мене в Билтуелс.
— Ако сър Джон трябва скоро да дойде, защо не го чакаме тук?
Той се вгледа в нея с неразгадаемо изражение.
— Не мога да излагам живота ти на риск. Щом знам, че си на сигурно място, мога да хвърля всичките си сили, за да изгоня Уолдо от Уиндхърст.
— Но…
Той постави пръст на устните й.
— Не, вече съм го решил. Това може да е последната ни нощ заедно за много дълго време, нека не я пропиляваме.
Той повдигна лицето й, за я целуне. Тя се притисна до него, опитвайки се да не мисли за утре, за всички утрешни дни, които щяха да последват. Този мъж, легендарният Черен рицар, може би не я обича така, както тя го обичаше, но дълбоко в сърцето си тя знаеше, че той не е безразличен към нея.