Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард настръхна и извиси глас.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че Търсачът е и убиец?
— Не бих искал да те лъжа, Ричард; имало е времена, когато това е било така.
Лицето на Ричард порозовя.
— Няма да стана убиец!
Зед сви рамене.
— Казах, че Търсачът е онова, което пожелае. В идеалния вариант той е просто носител на Справедливостта. Не мога да ти кажа много повече, тъй като никога не съм бил такъв. Не знам за какво си мисли един Търсач; знам обаче кой е подходящият човек.
Зед отново повдигна ръкавите си и се загледа в Ричард.
— Но не аз избирам Търсача, Ричард. Истинският Търсач сам избира себе си. Аз просто му давам име. Ти от години си Търсач, без да го знаеш. Наблюдавах те и знам, че е така. Ти винаги си търсил истината. Какво според теб правеше в Старата гора? Търсеше обяснението на това растение, на убийството на баща ти. Можеше да оставиш тая работа на някой друг, на хора по-квалифицирани и както излиза, може би наистина е трябвало да постъпиш така, но това би било противно на природата ти, на природата на един Търсач. Търсачът не оставя нещата в чужди ръце, защото иска да намери отговора за себе си. Когато Калан ти каза, че търси магьосника, който изчезнал още преди тя да се роди, ти трябваше да разбереш кой е той и го направи.
— Но това стана само защото…
Зед го прекъсна:
— Няма значение защо. Това няма нищо общо с проблема. Единственото важно е, че го направи. Аз те спасих с корена, който намерих. Има ли значение, че за мен не представляваше трудност да намеря този корен? Не. Щеше ли да бъдеш по-жив, ако го бях намерил с много усилия? Не. Намерих го и сега ти си добре. Това е всичко, което има значение. Същото е и с Търсача. Няма значение как той открива отговорите, важното е, че го прави. Както вече казах, няма правила. Точно сега има въпроси, на които трябва да намериш отговорите. Не знам как ще успееш и не ме интересува, знам само, че ще го направиш. Ако кажеш „О, няма проблеми“, толкова по-добре, тъй като не разполагаме с много време.
Ричард застана в отбранителна позиция.
— Какви въпроси?
Зед се усмихна, а очите му заискриха.
— Имам план, но първо трябва да намериш начин да ни прехвърлиш от другата страна на границата.
— Какво! — Ричард разгневено прокара пръсти през косата си, повтаряйки шепнешком, че това не може да е вярно. Отново погледна Зед. — Ти си магьосник; и преди всичко ти си този, който има нещо общо с появяването на границата. Сам току-що каза, че си минавал през нея, за да си върнеш меча. Калан я е преминала с помощта на магьосници. Аз не знам нищо за границата! Ако очакваш от мен да намеря отговора, ето го: Зед, ти си магьосник, намери начин да преминем през границата!
Зед поклати глава.
— Не. Казах да ни прехвърлиш от другата страна на границата, а не да ни прекараш през нея. Знам как става последното, но е невъзможно да го направим. Рал очаква от нас точно това. Опитаме ли, той ще ни убие. Ако имаме късмет. Това, което трябва да направим, е да се озовем от другата й страна, без да преминаваме през нея. Има голяма разлика.
— Съжалявам, Зед, това е невъзможно. Не знам как можем да се озовем от другата страна. Нямам представа как може да стане. Границата е отвъдният свят. Щом не можем да преминем през него, значи сме затворени тук. Целият смисъл на границата е да държи надалеч всеки, който пожелае да направи онова, за което ти ме молиш.
Ричард се почувства безпомощен. Те разчитаха на него, а той не можеше да им даде отговора.
Гласът на Зед беше тих и успокоителен.
— Ричард, прибързано се укоряваш. Какво ми отговаряш обикновено, когато те попитам как се решава труден проблем?
Ричард знаеше какво го пита Зед, но не искаше да отговори, понеже чувстваше, че това само би го забъркало по-надълбоко. Зед повдигна вежда в очакване. Ричард беше вперил поглед надолу в масата, ровичкайки с нокът в дървения плот.