Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)
- Автор: Литвиненко Александр Вальтерович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)». Краткое содержание книги:
При един от разпитите Метиса потвърди, че е казал „Сгафихме с Березовски“. Но категорично отричаше да са имали нещо общо с взрива. Въпреки това ние взехме решение да продължим тази линия. Когато събрах всичко и го анализирах, разбрах, че трябва да чуя съображенията на самия Березовски. И го поканих за разговор в приемната на ФСК.
Когато моето ръководство научи за това, се вдигна шум до Бога. Извикаха ме при първия заместник-началник на Управлението за борба с тероризма.
— Каква длъжност заемаше тогава Березовски?
— Никаква — беше просто бизнесмен.
— Но вече е имал тежест в обществото.
— По-правилно е да се каже — имаше тежест, но още не беше известен в обществото.
Между другото тогава го проверих по оперативните сведения. Никога не е бил нито агент, нито обект на органите на Държавна сигурност.
И тъй, вика ме началството и иска да знае какъв план имам за този разговор. Макар че никой никога не е писал такива планове, няма такова нещо в инструкциите. Обясних му за какво смятам да разговаряме.
Началството се подплаши: „Ти разбираш ли какво си направил? Березовски е приятел на Черномирдин и сега с всички нас е свършено.“
„Но по закон аз съм длъжен да го направя — казвам. — Върху него е извършено покушение! Загинали са хора!“
В крайна сметка ми дадоха санкция за разговор, макар че бяха недоволни.
Березовски дойде. Беше леко почерпен. Започнах да му задавам въпроси. „Какво мислите за взрива? Кой може да го е сторил? Кои са вашите заместници? В какви отношения сте с тях?“
— Той нищо ли не знаеше за плановете на Петросян?
— Не. И аз не му казах. Исках да чуя него.
Самият той предполагаше, че това е било политическа поръчка. Не се съгласих ние нямахме такива данни. Един терористичен акт в центъра на Москва е изключително тежко и дръзко престъпление, почти никой не е способен на това. Попитах го на какво основание си е направил подобен извод. Березовски отговори: „Политиката у нас се заключава в преразпределението на собствеността. И не се прави с бели ръкавици. Учудвам се, че вие се учудвате.“ И ми предложи да продължим този разговор на следващия ден, на неговата вила.
Казах му — където желаете и когато желаете. Да, освен това той споделяше мислите си за това какво става в страната, че се появява руски бизнес-елит. „В Америка сто семейства държат в ръцете си икономиката. Ето че и у нас, в Русия, вече постепенно се оформят тези сто семейства.“ И всичките тези взривове, покушения не бива да се разглеждат извън контекста на ситуацията на първоначално натрупване на капитала. Говореше неща, за които бях мислил, но не бях съумявал да ги формулирам толкова ясно.
— А ти изобщо разбираше ли с какво се занимава „Логоваз“?
— Да, знаех, че „Логоваз“ търгува с автомобили. Но не бях се замислял по-дълбоко. По това време бях много далеч от политиката, а израза „преразпределение на собствеността“ тогава чух за пръв път. Нали не бях работил по икономически престъпления. Моя работа бяха криминалните престъпления, бандитизмът, особено опасните форми на насилие, тоест заложниците и взривяванията.
— И тъй, поканиха те на вилата…
— Да, с подполковник Родин отидохме на вилата на Березовски. Там се снимаше някакъв филм, вземаха интервю от него. После си продължихме разговора. Попитах го защо престъпността се преплита с политиката.
Той каза: „Вземи една семкаджийка на Садовое колцо, тръгни по веригата и след две седмици ще се озовеш в Кремъл… А пък защо е така — вика — това е тема на друг разговор.“
Върнахме се към взрива в колата. Разказах му за Петросян, но той не беше съгласен, че тази банда е извършила терористичния акт. „Не мисля, че са те.“ Но не можа да каже конкретно защо мисли така.
Разбрахме се, ако ние или той получим нови данни, да се чуем. И неговата служба за сигурност търсела лошите момчета.
На сбогуване той каза: „Хората, които ми помагат да намерим престъпниците, са Коржаков и Барсуков.“
— Сега това звучи смешно, нали?
— Защо да е смешно? Това е големият бизнес, политика… На онзи етап те са намирали общ език. После пътищата им са се разделили.
— След това посещение ти често ли общуваше с него?
— Не, на два пъти разговаряхме по телефона. А после той веднъж ме покани в клуба си — така наричаха в Москва приемната на „Логоваз“.
— Защо те покани?
— Да си поговорим. По онова време той знаеше твърде малко за спецслужбите. Беше му интересно по какво се различават те от КГБ. Интересуваха го общи неща. Никога не е питал какъв обект разработвам, кого следят нашите. Просто се опитваше да разбере какво е мястото на спецслужбите в държавата. Дали те представляват опасност за обществото.