История на парите (от пясъчника до киберпространството)

Говори се, че някои олтарни предмети в катедралата на Толедо били изработени от злато, донесено лично от Колумб при завръщането му от Америка, и подарени на кралица Исабела. В Рим поверието гласи, че таванът на базиликата „Санта Мария Маджоре“ е покрит с варак от първото американско злато, подарено на папа Александър VI. Златото от Новия свят вляло свежи сили в изнемощялата католическа църква, като послужило за финансиране на атаките й срещу надигащия се от север протестантизъм.

Докато протестантите осъждали разкоша и се обявявали за един по-прост и смирен начин на живот, отразен между другото и в спартанската архитектура и пълната липса на украса на техните църкви, с новопридобитите си богатства католицизмът насърчавал една съзнателно претруфена декорация на християнските храмове, разчитайки по този начин да задържи и вдъхнови последователите си.

По подражание на кралете и папата заможните аристократи отрупвали църквите и катедралите с още повече злато и още по-пищна украса, отколкото собствените си дворци; Таваните и стените на съществуващи от векове църкви били покрити с допълнителни скулптури на ангели, гирлянди и пищни драперии от чисто злато. От всеки ъгъл, зад всяка колона надничали закачливи личица на златни херувимчета, стрелящи със златни лъкове и стрели от златните си колчани.

Благочестивите енориаши покривали със златен варак статуите на своите светци покровители, след което ги обличали с копринени одежди, избродирани със злато и сребро. За да изпъква още повече блясъкът на златото в църквите, архитектите пробили допълнителни прозорци в стените, отворили оберлихти в покрива и поставили златни огледала в нишите. Отразената светлина обливала всичко в златисто сияние, сякаш в катедралите греели златни слънца. Ако след всичко това някъде било останало още злато, занаятчиите бързо го превръщали в прибори за хранене, дрънкулки и бижута или в още култови предмети за поклонение и украса на дома.