История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Говори се, че някои олтарни предмети в катедралата на Толедо били изработени от злато, донесено лично от Колумб при завръщането му от Америка, и подарени на кралица Исабела. В Рим поверието гласи, че таванът на базиликата „Санта Мария Маджоре“ е покрит с варак от първото американско злато, подарено на папа Александър VI. Златото от Новия свят вляло свежи сили в изнемощялата католическа църква, като послужило за финансиране на атаките й срещу надигащия се от север протестантизъм.
Докато протестантите осъждали разкоша и се обявявали за един по-прост и смирен начин на живот, отразен между другото и в спартанската архитектура и пълната липса на украса на техните църкви, с новопридобитите си богатства католицизмът насърчавал една съзнателно претруфена декорация на християнските храмове, разчитайки по този начин да задържи и вдъхнови последователите си.
По подражание на кралете и папата заможните аристократи отрупвали църквите и катедралите с още повече злато и още по-пищна украса, отколкото собствените си дворци; Таваните и стените на съществуващи от векове църкви били покрити с допълнителни скулптури на ангели, гирлянди и пищни драперии от чисто злато. От всеки ъгъл, зад всяка колона надничали закачливи личица на златни херувимчета, стрелящи със златни лъкове и стрели от златните си колчани.
Благочестивите енориаши покривали със златен варак статуите на своите светци покровители, след което ги обличали с копринени одежди, избродирани със злато и сребро. За да изпъква още повече блясъкът на златото в църквите, архитектите пробили допълнителни прозорци в стените, отворили оберлихти в покрива и поставили златни огледала в нишите. Отразената светлина обливала всичко в златисто сияние, сякаш в катедралите греели златни слънца. Ако след всичко това някъде било останало още злато, занаятчиите бързо го превръщали в прибори за хранене, дрънкулки и бижута или в още култови предмети за поклонение и украса на дома.
Тази епоха, наречена века на златото, отбелязала върха на испанската цивилизация. Нейното върховно постижение обаче била не толкова позлатената архитектура, колкото превъзходната литература. В този смисъл златният век на испанската култура започнал с появяването през 1522 г. на Гарсиласо де ла Вега и продължил до 1681 г. със смъртта на Педро Калдерон де ла Барка.
Макар Испания и Португалия да си навлекли значителни беди в опитите си да овладеят притока на злато и сребро от Новия свят след 1500 година, други страни и общества само спечелили от това. С разпространението на американското злато и сребро в земите отвъд Атлантика и после отвъд Тихия океан се поставило началото на съвременната търговска епоха. През шестнайсети и седемнайсети век сребърните и златните монети станали по-достъпни от когато и да било преди. Използването на злато и сребро като платежно средство вече не било привилегия на малцина богаташи. Дори простият пекар заплащал в сребърни монети брашното на мелничаря, който с част от тях плащал житото на орача, който пък на свой ред купувал хляб от пекаря. Всички — касапинът, тъкачката, коларят, шивачката, бояджията, кочияшът, бъчварят — все по-често купували нужните им материали и продавали стоката си за пари, вместо да я разменят срещу други стоки и услуги. По същия начин различните градски данъци и десятъкът върху селскостопанската продукция вече се плащали в пари, а не в натура.
Революцията в банковото дело довела до увеличаване на паричната маса в обръщение и до установяване на единна система на финанси и търговия в цяла Западна Европа. Успоредно с това нарасналото количество сребърни монети допускало до участие в икономическия процес вече и представители на по-нисшите социални слоеве. Така огромното богатство на Америка имало пряко отражение върху живота на обикновените хора; при това неговото влияние било далеч по-силно, отколкото върху развитието на банките. Лицата с наемни професии — войници, артисти, музиканти или учители — все повече настоявали да им се заплаща в пари вместо в подслон, храна, алкохол и пр. Дори проститутките и ханджиите започнали да се противят на традиционните стоки и хранителни продукти в замяна на услугите си; те също се ориентирали към златни или поне сребърни монети.