История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Макар инфлацията като явление да удивлявала и гневяла тогавашните хора, те бързо схванали нейните механизми. Още през 1556 г. професорът в Университета на Саламанка Мартин де Аспикета съставил списък на причините за промяна в стойността на парите. Най-важната причина според него била, че „във времената, когато в обръщение имало по-малко пари, продаваемите стоки и труд вървели много по-евтино, отколкото след откритието на [Западните] Индии2, при което страната била зарината в злато и сребро“. Впоследствие това явление било обяснено научно и в подробности от френския политически икономист Жан Боден. През 1628 г. излязъл доклад на специалната държавна комисия, с която за обедняването на Испания били обвинени богатствата на Америка. В доклада ясно се посочвало, че:
„[Западните] Индий са причината, поради която тези кралства се оказват с малко население, без сребро и с тежко бреме на разноски и задлъжнялост, представляващи канал за изтичане на сребро към други кралства, което сребро би си останало в първите кралства, ако това, което отиваше в [Западните] Индий, беше наше промишлено или селскостопанско производство.“
С други думи, понеже испанските фермери, земевладелци, занаятчии и манифактурното произвеждали твърде малко стоки, тези стоки трябвало следователно да бъдат внасяни от други страни, с което допълнително се оскъпявали и предизвиквали ускорено изтичане на сребро от страната, докато в един момент богатството, прииждащо от Америка, почти не се задържало в Испания. Испанците купували от Италия стъкло, от Унгария мед, от Англия вълна, а от Холандия — оръжия. От Испания изтичали такива количества сребро, че било трудно да се организира извозването му; трябвало да се намесят чужди корабоплавателни компании, защото испанските били заети с превозване на сребро от Америка.
Испанската монархия допълнително усложнила финансовата ситуация в кралството, изгонвайки евреите и мюсюлманите през 1492 г., в която Исабела и Фердинанд обединили държавата, а Колумб предприел първото си плаване до Новия свят. По това време огромната част от християнското население на страната се състояло от селяни, които сеели жито, берели маслини и отглеждали крави и кози, или пък служели във войската. И като селяни, и като войници тези хора били еднакво необразовани, не можели да четат и да пишат, а още по-малко да смятат и боравят с пари. Образованите класи на търговците и държавната администрация били съставени почти изцяло от евреи и араби; останали сами, испанците се оказали напълно неспособни да управляват собствените си финансови и търговски дела. Забелязали вакуума, образувал се след напускането на евреите и арабите, на помощ на Испания се притекли хора от различни нации — италиански търговци, германски лихвари, холандски манифактуристи. Бедата била там, че те отнасяли всичките си печалби в родината. Останали без своя търговска класа, испанците гледали безпомощно как среброто изтича между пръстите им в джобовете на другите християнски народи на Европа.
Описвайки ефекта на американското сребро върху Европа, Волтер посочва, че цялото това богатство „пълни джобовете на французи, англичани и холандци, които търгуват с Кадис под испански имена и които продават в Америка произведенията на собствените си манифактури“. Авторът добавя, че „голяма част от тези пари отиват в Индия, където с тях се купуват подправки, селитра, захар, дъвка, чай, тъкани, диаманти и маймуни“.
Корабите, натоварени със сребро, пристигали в Испания веднъж годишно, но кралете вече били похарчили своя дял на зелено. Те просто взимали заеми срещу следващата доставка, без дори да правят сметка каква част от нея може да се загуби при корабокрушения или да попадне в ръцете на пирати. Първоначално те заемали пари от собствените си поданици, но понеже рядко ги връщали, поданиците се научили да крият парите си и отказвали по-нататъшни заеми.
Тогава испанските крале се обърнали към чуждестранни кредитори. Макар да управлявали една от най-големите и богати империи в света, те постоянно се оставяли на милостта на банкери и лихвари в Италия, Германия и Холандия при годишна лихва на заемите до 18%. През 1575 г. Филип II отказал да върне дълговете си, при което кредиторите спрели издръжката на армията му в испанските гарнизони в Холандия. На следващата година армията въстанала и обсадила Антверпен, за да си отмъсти за неполучените заплати. С това били прекъснати важни търговски връзки и събирането на данъци, от което Филип претърпял много по-големи щети, отколкото ако мирно и тихо си бил изплатил дълговете на генуезките банкери.
2
Антилските и Бахамските острови, а събирателно — Централна Америка. Името идва оттам, че Колумб стигнал до тези земи, опитвайки се да открие заобиколен път до Индия. Смята се, че той до края на живота си не разбрал, че е открил нов континент. — Б.пр.