История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Филип II имал непрестанна нужда от нови заеми, за да финансира многобройните си авантюри. През 1588 г. той изпратил испанската Армада в една необмислена, скъпоструваща и катастрофално завършила експедиция срещу Англия; успоредно с това Испания воювала срещу протестантите в Холандия през 1568 и 1618 г., потушавала бунтове в Германия през 40-те и 50-те години и обявявала войни на отоманска Турция през 30-те и 70-те години на шестнайсети век.
До 40-те години на следващия, седемнайсети век много испански провинции на свой ред се разбунтували срещу все по-тежките данъци и потисническото управление на хабсбургската монархия. През този период разходите на короната вече надвишавали три пъти приходите. Заеми взимали не само кралете, но и аристокрацията и дори обикновените граждани — обстоятелство, което превърнало Испания в един от най-големите длъжници на Европа и постепенно я довело до пълна финансова разруха. По време на управлението на Филип II държавата на два пъти обявявала банкрут — веднъж през 1557 г. и по-късно през 1597 г., една година преди смъртта на краля.
Испанските благороднически фамилии били прекалено много заети със своя аристократизъм, за да се принизяват до земни грижи като бизнес и търговия. Те продължавали да смятат себе си и своята класа за господари на света; за тях достойни занимания били само оръжията, ездата, събирането на данъци и плячкосването на чужди земи. Те не можели да си представят как възвишени хора като тях могат да превозват жито с магарета и баржи, да се пазарят с търговци на едро по пристанищните складове, да се смесват с простолюдието по калните смърдящи пазарища. Вместо това аристократите предпочитали да вземат пари на заем колкото да поддържат разточителния си стил на показно потребление. Тази всеобща задлъжнялост, лична и държавна, задушавала икономиката и подклаждала инфлацията.
За Португалия златото изиграло почти същата роля, както среброто за Испания. То предизвикало у аристокрацията и населението апетит към луксозни стоки, докато страната не произвеждала почти нищо друго освен вино, корк и добитък. За да задоволят материалните си потребности, португалците започнали да внасят манифактурни стоки от Англия. През 1703 г. търговските отношения между двете страни били скрепени с договор, по силата на който все по-големи количества португалски вина и злато потекли към острова.
Най-голяма полза от притока на злато и сребро от Америка извлекли търговските партньори на Испания и Португалия, но и в техните икономики се отключила инфлация както при двете иберийски държави. Както посочва Джон Кенет Гълбрайт, към края на седемнайсети век цените в Англия били нараснали трикратно в сравнение с времето преди първите търговски експедиции до Америка, докато за същия период надниците се увеличили само два пъти.
Добивът и износът на злато и сребро от Америка продължавали както преди под контрола на правителствата на Испания и Португалия и на техни упълномощени представители. Според икономическото мислене от онова време златото и среброто били ключ към богатството; за много хора те представлявали богатство сами по себе си. Този, който притежавал най-много злато и сребро, бил най-богат — независимо дали ставало въпрос за отделен индивид или за цяла държава. Богатите държавни служители и придворни фаворити в Испания и Португалия използвали златото и среброто си, за да угаждат на всичките си капризи — те купували ту войници и снаряжение за авантюристичните си войни, ту коприна, порцелан и подправки за резиденциите си. С част от благородните метали те украсявали дворците и катедралите си, обкичвали себе си, своите мебели, коне и карета.
Както повечето хора, при възможност и испанците много обичали да излагат златото си на показ. Испанският барок и рококо остават ненадминати в историята по количествата злато, използвани за украса. Испанските благородници декорирали стените на къщите си с позлатени фигурки на херувимчета, плодове, вази и гирлянди. Със златен варак били покрити вратите и парапетите на стълбищата в домовете им, рамките на огледалата, прозорците и картините по стените. Каретите на аристокрацията били инкрустирани с чисто злато; златна украса имало по дървените рамки на креватите, столовете, диваните, раклите и бюфетите. Със златни мъниста, гвоздеи и капси били украсени ловните пушки и ножове, токите на коланите и ботушите им. Чиниите и кутийките им за енфие били от масивно злато; книгите им били украсени със златен филигран, а подвързиите им подсилени със златен обков. Дори в тъканите на дрехите, в дамаските на мебелите и в завесите на прозорците им имало вплетени златни нишки. Злато и сребро блестели и по пищните ливреи на техните слуги и кочияши и по престилките на камериерките.