История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Лентата се пренавива далеч напред, към края на деветнайсети век, когато една млада девойка на име Мария, амбицирана да преодолее двойната бариера — на жена и полякиня, — използва метала уран от същото находище, за да открие радия и да се извиси до върховете на световната наука. Наскоро след като спечелва Нобеловата награда заедно със своя любим, той загива при автомобилна катастрофа; за да удави мъката си, Мария Кюри ще прекара остатъка от живота си в лабораторията. Радият, който тя отначало смятала за чудодейно лекарство, всъщност е силно опасно радиоактивно вещество, от което самата тя след време ще се разболее и ще умре.
Почти веднага след смъртта на нашата героиня селцето е завзето от германски части. Със себе си те водят затворници от концентрационните лагери, за да добиват уран от мината; германските учени ще се опитат да усъвършенстват технологията на извличане на материала за направа на атомна бомба. Докато учените още работят върху проекта, Германия е окупирана от руснаците, лагерите отново са пълни — този път с германски военнопленници, а разработките за атомната бомба преминават в руски ръце; няма да мине много време, и самите руснаци ще произведат от тях свое ядрено оръжие.
Яхимов — понастоящем живописен градец с 2700 жители — е кацнал на един стръмен рид в планинската верига Крушне Хори в Западна Чехия, известна с богатите си рудни залежи. Широката главна улица се изкачва стръмно нагоре по склона, а по нея като през планинско дефиле се спуска на талази прохладен, влажен, идеално чист въздух, какъвто се среща само в планините. От двете страни на улицата се издигат два реда сгради, строени през последните пет века; жълтата и бялата боя и гипсовите орнаменти по фасадите са напукани от времето и на много места се ронят. Дървените капаци на прозорците са прогнили или липсват; от покривите са изпадали керемиди, а празните места са закърпени с парчета ламарина, боядисани в ярки цветове — червено, синьо, зелено. При цялата си занемареност тези старинни къщи все пак изглеждат много по-добре от отвратителните сиви кубове от бетон и ръждиво желязо на жилищните блокове, отрупани в покрайнините на градеца през годините на комунизма. Тяхната грозота се смекчава само от тъмнозелените петна на дърветата и люляковите храсти, които през юни се отрупват с цвят.
Понеже градецът се намира само на няколко километра от границата с германската област Саксония, много от табелите от двете страни на главната улица са написани на немски език и рекламират магазинчета за сладолед, шампанско и други стоки, много по-евтини в Чешката република, отколкото оттатък границата, в Германия. Тук-там край шосето са паркирани коли, отрупани с еленови рога, дивечови кожи и други ловни трофеи, които се предлагат за Продан на преминаващите немски туристи. През почивните дни на лятото наоколо гъмжи от Наташи — рускинчета по минижупи и оскъдни, нищо нескриващи блузки, които причакват по шосетата на Чехия шофьорите на западни камиони и им предлагат услугите си срещу скромно възнаграждение.
На входа на градеца пред някои от магазините са подредени цели взводове градински джуджета. Продавачките виетнамки стоят всяка до вратата на магазинчето си и размахват кашончета цигари пред лицата на шофьорите — все германци, любители на евтиния обяд, евтиния секс и евтините стоки. Виетнамките живеят по тези места още от времето на вечната дружба между тяхната родина и някога комунистическа Чехословакия. Понеже не разполагал с валута, Виетнам можел да заплати за чешките промишлени стоки само по един начин — със собствените си поданици, които комунистическото правителство доставяло като работна ръка за предприятията на Чехословакия и други европейски социалистически страни. След падането на комунизма в Чехословакия и разделянето на страната на Чешка и Словашка република виетнамците изведнъж се оказали свободни, макар и далеч от родината. Те бързо намерили всеки своята ниша в новата чешка икономика, където се реализират добре, без да представляват до такава степен заплаха за местното население, че да се наложи да бъдат депортирани. Повечето от тях се установили в малки населени места като Яхимов, където продават градински джуджета и евтини цигари на преминаващите туристи.
В центъра на градеца се издига величествената сграда на кметството, построена между 1540 и 1544 г. като частен дом на граф Йеронимус Шлик. Зад нея се гуши една по-ниска постройка, наполовина дървена, наполовина от камък, създадена с декрет на крал Фердинанд I през периода 1534—1536 г. специално като седалище на имперския монетен двор. През 1976 г. тя е превърната в музей, но само десет години по-късно се налага да бъде закрита поради отслабване на конструкцията и опасност от срутване. На ъгъла на сградата има голям еркерен прозорец, а под него — герб, представляващ две кръстосани миньорски кирки, увенчани с корона. Годината на герба е 1536-а.