История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
В самото начало на шестнайсети век Яхимов попада под германско управление, когато цяла Бохемия става част от Свещената римска империя. Владетели на тази отдалечена и по онова време до голяма степен ненаселена област станали граф Шлик и неговото семейство, които управлявали от семейния замък Храд Фройденщайн. Трудно е да се повярва, че такова затънтено място може да се превърне в сцена на събитие, което да остави отпечатък върху цялата световна история на парите. За пръв път сребърни залежи на това място са открити през 1516 г., но добиването на сребро не било нещо ново за Бохемия. Малко по на изток, в планинската област Кутна Хора в центъра на страната, по онова време вече се добивало сребро, и то от векове.
Вместо просто да извлича среброто от залежите и да го продава, граф Шлик започнал тайно да сече монети, които тогава се наричали грошове. Според местното поверие той произвел първите монети в замъка си през 1519 г., макар да получил официално разрешение за издаване на пари на 9 януари 1520 г.
От немското име на долината — Йоахимстал — произлязло официалното название на новите пари: „йоахимсталер-гулдени“, или „йоахимсталергрошове“. Разбира се, и двете названия били прекалено дълги и трудни за произнасяне, поради което не придобили гражданственост дори сред самите германци. Постепенно новите пари започнали да се наричат „талергрошове“, а по-късно — талери. Поради големите залежи на сребро в Западна Бохемия броят на тези големи тежки монети в обръщение постепенно се увеличавал, а благодарение на широката мрежа на икономически връзки и политически лоялности в границите на Свещената римска империя, галерите се разпространили като разменно средство в цяла Западна Европа, чак до Испания.
Първото систематично изследване и класификация на минералните залежи в района на Яхимов и на начините на добиването им било предприето от саксонския минералог и учен Георг Бауер, известен повече с латинското си име Георгиус Агрикола. През 1530 г. той издал книга за минното дело, в която се съдържали първите научни трактати за определени минерали и методите за тяхното извличане. По-късно Агрикола станал известен като баща на минералогията.
С разработването на рудните залежи в областта населението на Яхимов набъбнало на 18 000 души. Всички гори в околностите били изсечени до голо; стволовете на дърветата се използвали като укрепителен материал за галериите, а останалата дървесина — за производство на дървени въглища. Развитието на мините за малко не прекъснало веднъж завинаги с чумата от 1568 г., която причинила смъртта на около хиляда души от местната общност. През следващия век миньорите от околността станали ревностни последователи на протестантската религия, обхванала всички германски държавици, включително и съседна Саксония; в отговор бохемските крале предприели масирана кампания за принудително връщане на населението към католицизма със силата на оръжието. Онези селяни, които не заплатили с живота си, били принудени да напуснат Яхимов, чието население към 1613 г. намаляло на 529 души. През 1627 г. властите затворили протестантската църква на селото, след което я отворили отново, но като католическа; те закрили и местното училище като огнище на протестантска зараза. Селото и рудодобивната промишленост около него така и не се съвзели от тези гонения, докато през 1651 г. властите преместили монетния двор в Прага.
В течение на един цял век обаче — от 1519 до 1617 г. — в село Яхимов се сечали талери в промишлени количества. Докато през първата година били произведени 25 000 талера, през периода 1529—1545 г., когато сребърните мини и монетната работилница достигнали пълния си капацитет, били отсечени около 5 милиона монети. Смята се, че до края на века Яхимов пуснал в обръщение около 12 милиона талера, както и още неизвестен брой по-дребни монети, каквито работилницата също произвеждала.
Произведените в Яхимов талери се разпространили по целия свят, като оказали влияние върху названията на много други видове валути. Така например първоначално талерът представлявал сребърна монета с голям размер и тегло, с номинална стойност три германски марки; постепенно обаче тази дума започнала да се използва за назоваване на всяка голяма сребърна монета. Самата дума „талер“ навлязла в италиански като „талеро“, в холандски като „даалдер“, в датски и шведски като „далер“, в хавайски като „дала“, в езика на Самоа като „тала“, в етиопски като „талари“, и в английски — разбира се, като „долар“. Коренът на думата станал част от официалното название на шведската валута — „риксдалер“, както и на датската — „ригсдалер“.