История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Тъй като се възприело от всички германски държавици и общински управи, името „талер“ станало нарицателно за пари въобще. Само през шестнайсети век в германоезичните държави били издадени приблизително 1500 вида галери, а по изчисления на специалисти нумизмати от появата на първите талери в Яхимов до 1900 г. под името талер могат да се наброят около 10 000 отделни вида монети, отсечени за ежедневна употреба или за ознаменуване на важни събития и юбилеи.
Най-известният и разпространен от всички видове талери е така нареченият талер на Мария Терезия, отсечен в чест на австрийската императрица в монетния двор в Гюнцбург през 1773 г. Дори за онзи век на властни жени Мария Терезия е твърде забележителна фигура; тя е не само императрица, но и дъщеря, съпруга и майка на императори. Родена през 1717 г. като първородна дъщеря на император Карл VI, Мария Терезия става ерцхерцогиня на Австрия и кралица на Унгария и Бохемия. Тя се омъжва за херцога на Лотарингия, който по-късно става император на Свещената римска империя под името Франц I. Мария Терезия участвала като страна в практически всички войни, договори и други исторически събития в Европа, станали по време на нейния живот — от Войната за австрийското наследство (1740—1748) до разделението на Полша (1772).
Монетата с лика на Мария Терезия придобила такава популярност, особено в Северна Африка и Близкия изток, че дори след нейната смърт властите продължили да я издават с дата 1780 — годината на смъртта. Талерът на Мария Терезия надживял не само императрицата, чието име носел, но и самата империя. През 1805 г., когато Свещената римска империя била премахната от Наполеон, монетният двор в Гюнцбург бил закрит, но Виенският монетен двор продължил да издава галерите с лика на Мария Терезия със същата дата — 1780, и дори с оригиналния монетен знак на Гюнцбург. Правителството на Австро-Унгария не престанало да сече талера през целия деветнайсети век, чак до рухването на Австро-унгарската империя през 1918 г., след края на Първата световна война. След това монетата с лика на императрицата продължила да излиза непроменена и при новата Австрийска република, чак до Аншлуса — окупацията на Австрия от хитлеристката армия през 1937 г.
Когато Мусолини завзел Абисиния (днешна Етиопия), той заварил там една икономика, изцяло основана върху талера на Мария Терезия. Местните жители до такава степен отказвали да признаят каквато и да било друга валута, че метрополията Рим се видяла принудена да сече свои собствени талери в продължение на две години — от 1935 до 1937. По-късно талери с лика на Мария Терезия и дата 1780 г. били сечени и в Брюксел, Прага, Ленинград, Лондон, Рим и Бомбай; след края на Втората световна война новоосвободената Република Австрия възобновила издаването на монетата от 1956 чак до 1975 г. По изчисления на нумизмати между 1780 и 1975 г. били отсечени общо 800 милиона сребърни талера с лика на Мария Терезия, всички с дата 1780.
Много скоро след първоначалната си поява в обръщение талерът на Мария Терезия станал обект на имитация от страна на други държави, които издавали свои собствени сребърни пари с голям размер и релефен портрет на жена на средна възраст, донякъде наподобяващ австрийската императрица. Там, където нямало кралска особа от женски пол, която да послужи за първообраз, правителството поставяло алегорична женска фигура, например бюста на Свободата, който фигурира върху много американски монети от деветнайсети век.
Названието „долар“ навлязло в английския език през Шотландия. Между 1567 и 1571 г. крал Джеймс VI издавал монета от трийсет шилинга, която шотландците наричали „долара с мечовете“ поради изображението на гърба на монетата. През 1578 г. се появила и монета с номинал два мерка, известна като „долара с магарешкия бодил“ заради емблемата на Шотландия. Шотландците използвали названието долар съзнателно, за да отличават своята валута — и оттам да демонстрират националната си идентичност — от властните съседи на юг. Така със самото си появяване думата „долар“ придобила едно до известна степен предизвикателно, антианглийско значение, което шотландските заселници пренесли в Америка и в британските колонии по целия свят.
Въпреки широкото разпространение на долара — или талера — след шестнайсети век той не бил възприет като официална валута на нито една важна държава до възникването на Съединените щати. Би могло да се очаква, че тринайсетте английски колонии по атлантическото крайбрежие на Северна Америка ще продължат да използват парите на метрополията — пълния набор от лири, крони, шилинги и пенсове, но това не станало. Причината трябва да се търси в хроничния недостиг на британски монети в Новия свят. По онова време финансовата политика на правителството в Лондон била да увеличава златното и сребърното съдържание на националната валута, като същевременно то се стремяло с всички сили да предотвратява изтичането й от страната, дори по посока към собствените колонии на короната. След 1695 г. износът на златни и сребърни монети от Британските острови бил забранен с правителствен декрет, в резултат от което американските колонии били принудени да използват чуждестранни пари вместо британските лири, шилинги и пенита. Основен източник на такива пари се оказала съседната испанска колония Мексико, където действал един от най-големите монетни дворове в тогавашния свят.