История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Испанската държава събирала още един налог — така наречения diezmo, или десятък в полза на църквата, като властите си приспадали част от него като бирническа такса. Въпросният десятък не се отнасял пряко към добива от мините, но засягал селскостопанската продукция, включително тази, която отивала за изхранване на миньорите. От своя страна индианците, независимо дали работели в мините, или не, плащали допълнителен данък в сребърни монети.
Така поне 20% — а според някои изчисления 40% — от среброто, извозвано от Америка в Испания, отивало директно в хазната. Останалата част пълнела джобовете на всевъзможни правителствени чиновници и аристократични фамилии, които притежавали дялове в мините.
За да не спира този приток на сребро, испанските власти напълно реорганизирали обществения живот на местните племена и народи. При пристигането си в Мексико и Перу испанците заварили голямо разнообразие от аграрни общности, които отглеждали различни селскостопански култури и плащали натурални налози на местните вождове и на централния владетел. Скоро всички тези самостоятелни народи били реорганизирани около една-единствена дейност — добиването на злато и сребро. Земеделието имало значение за колониалните власти само доколкото произвеждало храна за работещите в мините, които не можели да спрат работа, за да обработват свои собствени ниви. Животновъдството пък осигурявало нужния брой коне, мулета и волове за пренасяне на инвентар и суровина до и от мините, както и крави за мляко и месо. Пътищата били важни единствено за превоза на работници и оборудване до мините и извозване на готовата продукция до пристанищата, където се натоварвала на кораби за Европа.
До пристигането на европейците цялата производствена дейност на американските индианци била съсредоточена в рамките на семейството; под испанското владичество обаче основна икономическа единица станала хасиендата, която осигурявала работна ръка, храна и впрегатни животни за мините. Самото име хасиенда произлиза от испанското hacer, или произвеждам. Наистина хасиендата произвеждала всичко необходимо. Селяните, придадени към нея, отглеждали зърно, зеленчуци и животни за храна на миньорите; те произвеждали коне, мулета, волове и каруци за нуждите на транспорта. От кожите на животните се правели седла, хамути, камшици, въжета, работни престилки и всякакъв друг минен инвентар. От стъблата на дърветата в земите на хасиендата се правели подпорни колони за галериите, а останалите им части се преработвали в дървени въглища и катран за отопление и осветление. В хасиендите се изработвали и чувалите за извозване на среброто до пристанищата; оттам се снабдявали с храна и дървен материал корабите за обратния път през океана, натоварени със сребърни кюлчета.
Всички войни и междуособици между европейските сили от шестнайсети до осемнайсети век имали една-единствена цел — контрол върху богатството на Америка и търговските пътища, свързващи Европа с Азия. Първоначално Испания воювала с Португалия; а после двете заедно — с Англия, Франция и Холандия.
От 1500 до 1800 г. мините в Америка осигурявали 70% от световното производство на злато и 85% на сребро. Количествата злато и сребро, добивани от американските находища, се увеличавали с всеки следващ век поради откриването на нови залежи от Канада на север до Чили на юг. Чак до началото на деветнайсети век, когато испанските колонии вече били готови да извоюват своята независимост, само Мексико давало половината от световния годишен добив на сребро.
Индианците, които работели в сребърните мини, нямали начин да знаят колко точно сребро минава през ръцете им; говорело се обаче, че през годините било добито достатъчно, за да се изгради сребърен мост от Америка до Испания. От мините към пристанищата и оттам към Европа течала истинска река от сребро, незапомнена в световната история. Испанските галеони превозвали среброто от Карибско море до Испания, откъдето търговци от много различни националности го разнасяли като платежно средство из цяла Европа и Средиземноморието. Всяка година галеонът за Манила вдигал котва от Акапулко, натоварен със сребро за Филипините, а от тамошната столица други търговци разпространявали това сребро по азиатското крайбрежие от Сиам до Сибир.