История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Много странични наблюдатели са се опитвали да пресметнат количеството сребро, които испанците и португалците изнесли от Северна и Южна Америка. Разбира се, тези колониални държави се стремели с всички средства да запазят точните цифри в тайна от света, поради което днес биха били нужни големи изследователски усилия, за да се стигне до истината. По размера на находищата обаче учените са изчислили приблизителните количества на добитата сребърна руда и оттам — на извлечения метал. Тези стойности са съпоставени с количествата храни, доставени в районите на находищата, както и с количествата живак, използвани за обработка на суровината. Проучвани са корабоплавателните регистри в Европа, и най-важното — регистрите на Каса де ла Контратацион, испанската Дирекция на корабоплаването. По всички тези писмени свидетелства, някои от които може би са умишлено фалшифицирани, учените и до днес се опитват да установят, поне приблизително, колко злато и сребро е било откраднато и незаконно изнесено от континента.
С използването на всички тези методи се достига до различни оценки и резултати. Историците смятат, че от откриването на Америка до 1800 г. от континента са били изнесени между 145 000 и 165 000 тона сребро и между 2739 и 2846 тона злато. При цена 400 долара на унция само ограбеното злато днес би възлизало на стойност 36 милиарда долара. Тези сухи цифри обаче едва ли са в състояние да дадат представа за истинското значение на подобни количества благородни метали. При отсъствие на книжни пари пускането в обръщение на такива количества златни и сребърни монети е имало върху световната икономика ефект, какъвто днес е трудно дори да си представим.
За разлика от Мексико и Перу в португалската колония Бразилия няма залежи на сребро. По тази причина Португалия не била в състояние да си осигури същия приток на богатство от своите земи в Новия свят като своята съседка Испания, а португалските крале и аристокрация отначало не обръщали достатъчно внимание на Бразилия, като вместо това съсредоточили усилията си в доста примамливата търговия с подправки с Индия и Островите на подправките.
От тяхна гледна точка Бразилия си оставала второстепенна колония, която произвеждала евтина захар и купувала големи количества роби, но не предлагала нищо, което да се сравнява с екзотичните стоки на африканските колонии и Индия.
Тази португалска незаинтересованост от новата колония била рязко прекъсната през 1695 г. от първата вълна на златната треска в Бразилия. Тогава се разчуло, че под алувиалните равнини на страната се крият богати залежи злато на пясък и на буци, за чието добиване бил нужен тежък труд, но се изисквала сравнително проста технология. Изведнъж областта Минъш Гераиш северно от Рио де Жанейро се превърнала в световен център за добиване на злато. За разлика от испанците, които разчитали главно на труда на местните индиански племена за работа в мините в Мексико и Перу, португалците докарали като работна ръка роби от Африка. Португалските власти придавали на новата златодобивна промишленост такова голямо значение, че в Минъш Гераиш бил забранен всякакъв род стопанска дейност, който нямал пряко отношение към добива на злато.
Производството на злато в колониална Бразилия достигнало апогея си през двете десетилетия между 1741 и 1760 г., когато то възлизало средно на около 14,6 тона годишно. За неговото добиване и превозване били необходими приблизително 150 хиляди роби — почти половината от населението на Минъш Гераиш.
Златотърсачите открили още находища на злато и дори на скъпоценни камъни на запад, в провинциите Гойаш и Мату Гросу. Към реката от злато, вливаща се в португалската хазна, се прибавили близо три милиона карата диаманти. В търсене на злато и скъпоценни камъни бразилците навлизали все по-навътре в континента, като преминали далеч отвъд линията, установена с Договора от Тордесиляс, която отделяла испанските от португалските колонии.
Докато испанските крале прахосвали богатствата си в задгранични авантюри и войни, португалските пръскали своите за дворци, церемонии и показност. Те харчели огромни суми за всевъзможни излишества и щедро пълнели джобовете на всичките си роднини, държанки и придворни фаворити.
За държавите и народите на Испания и Португалия несметните богатства, изсипали се изневиделица върху главите им, се оказали от съмнителна полза. На първо място, тези богатства предизвикали чудовищна инфлация — колкото повече сребро дрънкало в джобовете им, толкова повече хората се хвърляли да купуват стоки, а колкото повече те искали въпросните стоки, толкова повече търговците надували цените. Производството на стоки не смогвало да догонва корабите със сребро, които пристигали от Америка; така инфлацията довела до бързо обезценяване на златото и среброто. През 1776 г. световноизвестният икономист Адам Смит писал, че „откритието на богатите залежи в Америка довело през шестнайсети век до обезценяване на златото и среброто в Европа до една трета от предишната им стойност“. Смята се, че между 1500 и 1600 г. — през първия век на испанската колонизация на Америка, цените в Испания нараснали с 400%, довеждайки до така наречената ценова революция.