Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Индианките похапваха, смееха се и показваха новите си придобивки — дрехи, блузи, мъниста, които бяха зашили на деколтетата си или нанизали на огърлици, малките огледалца от полирана стомана, които висяха, окачени на верижки на вратовете им. Особено Малкото Краче беше необикновено нагиздена не само с нова копринена пола, но и с хубава шапка с перо.
Нощта беше ясна и леко хладна след топлия ден. Край огъня беше приятно. Пламъците подскачаха високо, посягайки с облизващи езици към звездите, надвиснали ниски и ярки над тях. Лицата на насядалите край огъня отразяваха трепкащите червени и жълти светлини. Радости и мъка се отдръпваха, когато огънят се отразяваше смален в зениците им. Той носеше успокоение, преувеличаваше простора и блатистите земи и води около тях, задържайки ги в малък, сплотен кръг.
Сирен остана сред индианките по време на вечерята и след това, докато гледаха танцуващите мъже.
След известно време по-младите жени с бебета, привързани към гърбовете им и деца, хванати за полите им започнаха да си тръгват, за да приготвят малките за сън. Сирен стана, за да помогне на жена в напреднала бременност с двугодишно бебе на гърба си, после се премести към външния периметър на женския кръг. Тя облегна гръб на едно дърво и постави ръцете зад гърба си. Миризмата на храна, дим и човешки тела тук беше по-слаба, а свежият нощен ветрец в клоните на дърветата издаваше мека и успокоителна музика.
Оттам, където беше седнала, тя можеше да види Рене. Той седеше между Пиер и капитан Додсуърт, близо до почетното място. Тя се учудваше на това как той се забавлява на банкета на диваците. Дали го сравнява в мислите си с изисканите приеми във Версай? Явно беше в чудесно настроение — преметнал ръка, с китка, опряна на вдигнатото му коляно, заслушан в шегите, които се разменяха около него. От време на време той се смееше и зъбите му проблясваха.
По пясъка се чуха тихи стъпки. Сирен се обърна и видя Туше да се приближава. Когато се изправи до нея, той леко й се поклони.
— Хубава нощ, нали, мадмоазел, и хубаво празненство?
— Наистина! — Тя не можеше да е груба без конкретен повод, но думите й не бяха окуражителни.
Тъмният, високомерен дребен човек не се нуждаеше от насърчаване.
— Добрите Бретон направиха много успешно пътешествие от Ню Орлиънс.
— И вие също, вярвам. — Това беше напомняне, че и той е в същото положение.
Той вдигна рамене при забележката й.
— А вие? Човек може да очаква, че такова решително създание като вас също трябва да спечели.
— Няма защо да се безпокоите за мен. — Всъщност тя още не беше говорила с капитан Додсуърт за нейната търговия. Очакваше подходящ момент и все не го намираше. Може би трябваше да отиде с Пиер и Жан на кораба, когато те отидат да заменят спечелените кожи за още стоки следобеда.
— Не? Но някои хора са толкова неразумни — не им се иска да делят печалбата. Ако се съюзите с мен, ще се погрижа да бъдете засипана с перли и златни дреболии, коприна, сатен и дантели.
Сирен рязко обърна глава да го погледне. Изразът в очите му накара кожата й да настръхне. Гласът й беше студен, когато му отговори:
— Уверявам ви, че нямам нужда от такива неща.
— Наистина ли? Но те ще ви подхождат много. Вие сте като роза на боклука с Пиер и Жан. Заслужавате по-луксозен и сладък живот. Аз мога да ви го дам.
— Не желая нищо повече от това, което имам.
Тя искаше да се дръпне, но той протегна ръка да я хване.
— Внимавайте. Може да настъпи време, когато ще съжалявате, че сте отказали предложението ми. Тъй като това е предложение. Бих се радвал много, ако ви притежавам.
Имаше нещо повече в блестящия му тъмен поглед и яростното забиване на пръстите му в ръката й, което я изплаши повече, отколкото искаше да си признае. Тя потърси с какво да му се противопостави и думите неканени дойдоха на устата й:
— Аз вече си имам покровител.
Той пусна ръката й и устните му се изкривиха в усмивка.
— Льомоние? Интересът му няма да трае дълго.
— Възможно е, но го задържам засега и се съмнявам, че би му харесало да приема подаръците ви.
— Жалко. Надявах се, че е великодушен.
— Не е ваша работа.
— Да, за нещастие. Когато ви захвърли, можете да ми се обадите.
Нахалството му играеше по нервите й.
— Бих ви посъветвала да не чакате. Наемните лакеи не ме привличат.
Той, й отправи тънка усмивка.
— А злато? Достатъчно да направи от вас изискана дама с добро независимо бъдеще?
Тя вече беше тръгнала, когато той заговори. Сега се обърна, като вниманието й беше привлечено не от странното му предложение, а от нотките на заплаха, които долови в гласа му.