Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— За какво говорите? — попита рязко тя.
— За злато.
— Срещу какво?
— За да станете… мой приятел.
— Ваш приятел? — повтори тя.
— Можете да ми бъдете от голяма полза. Наградата за обвинението на предишните ви съдружници — Бретонови — в контрабанда ще е висока.
Той я гледаше отблизо и в очите му се четеше послание, което беше и отговор на въпроса, неизречен с думи. Тя го видя ясно и в стомаха й се настани студен гняв.
— Очаквате да ви информирам срещу Пиер и Жан, да се присъединя към враговете им? Да ги предам?!
— Защо не? Какви са ви те?
— Приятели, нещо, което не можете да разберете.
— Разбирам много повече, отколкото подозирате, мадмоазел.
— Тогава разберете — няма да го направя. Нито сега, нито когато и да било.
— Това е решение, за което може да съжалявате.
Думите му я настигнаха, когато тя вече бе обърнала гръб и крачеше с развята пола и стиснати юмруци и устни.
Не спря, докато не стигна до заслона, който споделяше с Рене. Там рязко закова крачка, когато сграбчи кожената завеса. Тресеше се от гняв и в същото време се чувстваше омърсена, сякаш се беше докоснала до нещо отвратително.
Какво точно искаше Туше от нея? Защо беше нужно тя да информира за Бретонови, след като самият той знаеше какво правят? Отговорът беше, че тя може да даде доказателства за дейността ми, може да се яви като свидетел.
Никога. Да, тя се нуждаеше от сигурност, но не на тази цена. Даже Пиер, Жан и Гастон да й бяха непознати, тя нямаше да е способна да ги предаде — а какво оставаше, след като им дължеше всичко. Наричаше ги приятели, но те бяха нещо повече от това. Те бяха нейното единствено семейство.
Тя дълбоко пое дъх и се обърна към залива с проблясващите светлини на звездите по тъмната повърхност. Независимо от всичко друго, имаше едно хубаво нещо в предложението, което й беше направи Туше. Щом дребният човек се оглеждаше за приятел, следователно той го нямаше в лицето на Рене. Тя не съзнаваше досега колко силен е бил страхът й от това, нито колко болка й беше причинил.
9.
Празненството продължаваше с нарастващ шум и лудо веселие, докато чашите с тафия правеха трети или четвърти кръг. Нямаше никаква надежда за сън, докато и последният барабанист и танцьор не си легнеше. Примирена, че няма да има почивка. Сирен се върна край огъня.
Пиер беше излязъл от вътрешния кръг близо до огъня. Когато срещна погледа му, той, й направи знак да отиде и седне до него на пясъка. Тя се запъти към него, промъквайки се между жените и мъжете, които лежаха върху одеялата си.
— Добре ли си? — попита той, вглеждайки се намръщено в лицето й, а веждите му бяха свъсени, когато тя се отпусна долу до него. — Изглеждаш малко бледа.
— Да, добре съм. — Загрижеността му й действаше като балсам, успокояваше нервите й. Той като че ли не й повярва, тъй като изражението му остана мрачно.
— Кажи ми, скъпа, щастлива ли си? Този Льомоние — той това ли е, което искаше?
Тя с труд издържа погледа му:
— Защо питаш?
— Не ми харесва как се държиш, откакто сключихме това споразумение. Няма нищо, което да те задържа — нито закона, нито църквата, нито някакви други задължения. Ако не ти харесва, напусни го. Веднага.
— Няма ли да имаш нещо против?
— Да имам нещо против? Защо?
— Помислих си, че може би… — Тя спря, загледана в светещите въглени, преди да продължи. — Помислих, че ти, Жан и Гастон може да сте облекчени, че не съм ви на ръцете.
— Господи, но какви неща приказваш! Ти си нашият ангел, нашият късмет. Ще бъдем самотни без теб. Единственото нещо, което може да ни накара да те оставим да си отидеш от нас е, че искаме да имаш това, което желаеш. Ако това е Льомоние — добре. Ние сме щастливи. Ако не — нещо трябва да се направи.
— О, Пиер — каза тя, а в очите й се надигнаха сълзи от болка.
Той протегна ръце да обгърне раменете й в несръчна прегръдка, като прочисти гърлото си с дрезгав звук:
— Bien, разбрахме се за това. Но щастлива ли си, скъпа?
Гърдите й се повдигнаха и спуснаха в тежка въздишка:
— Не знам. Предполагам, че да.
— Любовта е трудно нещо, нали?
— Трудна е, да. — Нямаше любов, но тя не можеше да го нарани като обясни защо беше отишла при Рене без любов, особено сега.
— О, да. Аз помня, но ти не искаше да слушаш. Кажи ми, Льомоние да не се отнася лошо с теб?
— О, не — каза бързо тя.
— Видях, че Бързата Катеричка и още няколко момичета чоктау се навъртат около него. Той тича ли след тях?
— Аз… не, не мисля. — Тя не знаеше със сигурност.
— Не те ли задоволява в леглото?
— Пиер!
— Шокирам ли те, малката ми? Но ти нямаш майка, която да те пита такива неща. Ако не те задоволява, трябва да му кажеш или да му покажеш какво не прави както трябва. Мъжът никога не знае. Жените се различават една от друга в нуждите си.