Войната на старците [Old Man's War - bg]

9.

— Виждам ясно целта — съобщи Уотсън, беше се прицелил над ръба на окопа. — Нека да ударя една от тези гадинки.

— Не — отвърна капрал Виверос. — Щитът им е задействан. Само ще прахосаш муниции.

— Глупости — не се предаваше Уотсън. — Висим тук от часове. И те дремят оттатък. И какво, трябва да чакаме да свалят щита, за да отскочим до тях и да ги изпозастреляме? Това да не ти е шибаният четиринайсети век? Да пращаме известие на противника, че ще го гърмим?

Виверос го погледна ядосано.

— Уотсън, нека ти напомня, че не ти се плаща, за да мислиш. Така че млъквай и стой на позиция. И без това остана още малко. Скоро ще си привършат ритуала и тогава започваме.

— Така ли? И какво предстои сега? — попита Уотсън.

— Предстои да пеят — отвърна Виверос.

Уотсън се изкиска.

— Какво ще ни пеят? Любими песни от филми?

— Не — отвърна Виверос. — Ще възпяват смъртта ни.

Сякаш по команда, огромният полусферичен щит, обгръщащ базата на консу, започна да сияе в основата. Нагласих мерника си върху близкия край на щита и видях как един консу се подава през силовата бариера, чиито енергийни повлекла обгръщаха тялото му. Пропълзя още малко и се отдели напълно от щита, а повлеклата се прибраха обратно.

Това бе третият и последен консу, който щеше да се покаже преди началото на битката. Първият, екземпляр със съвсем нисък ранг, бе излязъл още преди дванайсет часа, за да оповести с виковете и сумтенето си официалното намерение на консу да се бият. Ниският ранг на пратеника целеше да покаже презрителното отношение, което консу имаха към нашата част — според информацията, с която разполагахме, ако ни смятаха за важни, щяха да пратят някой с по-висок чин. Никой от войниците не изглеждаше обиден — пратениците винаги бяха с нисък ранг независимо от опонента, пък и ако не си в състояние да правиш разлика между феромоните на отделните консу, те всичките ти се струват еднакви.

Вторият консу се измъкна от щита след няколко часа, изрева като стадо крави, погнати от вършачка, и после неочаквано избухна, разпръсквайки розова кръв и късчета от вътрешности и черупка. Очевидно консу вярваха в смисъла на ритуалната подготовка преди всяка битка, подготовка, чрез която душата на войника се подготвя за среща с тази на противника и за евентуалното й преследване и унищожение. Или нещо от този род. Имаха доста сложен код на честта, изпълнен със сигнали с подобно значение. Според мен няма никакъв смисъл да губиш добри войници още преди да е започнала битката, макар че от наша гледна точка беше просто чудесно.