Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Тя присви рамене.
— Съжалявам, че не можах да открия нищо повече.
— Ти ми каза достатъчно, Лин. И ми помогна да разреша някои загадки.
— Добре. Откъде взе тази книга?
— Фотокопие е на екземпляра в колежа „Барет“.
— Е, аз не мога да добавя много към това — каза тя.
— Може би ще можеш да ми помогнеш с нещо друго. Честно, не знам откъде да започна. Мисля, че има нещо общо с Ханаан. Това е една странна фраза, която срещнах някъде. Може би е съдебно решение.
— Каква е тя? — попита Лин и взе писалката си.
Изрецитирах епитафа от гроба на Ханаан.
— Галено име от Провидението? — повтори Лин.
— Ще ти бъда много благодарна, ако откриеш какво означава и откъде е взето.
Тя постави писалката върху бележника си.
— Мога да започна, като го проверя чрез лексикографския терминал. Ако не открия нищо… — Тя замълча за момент, повдигна глава и наостри уши. — Мисля, че те викат по уредбата, Рейчъл.
— Мен?
Заслушах се. Няколко секунди по-късно аз го чух: „Рейчъл Голд. Моля, обадете се на телефонния оператор.“
— Заповядай — каза Лин, подаде ми телефонната слушалка и набра цифрата „нула“. Телефонният оператор на фирма та се обади и ми предаде да се свържа веднага с офиса си.
Мери вдигна слушалката.
— Добър ден. Тук е адвокатската кантора на Рейчъл Голд.
— Какво има, Мери?
— Благодаря на Господа, че се обади, Рейчъл. Съседката ти Линда се обади. Има нещо нередно с кучето ти.
— С Ози? Какво има?
— Тя не знае. Отишла горе, за да го изведе следобед На разходка, и не могла да го събуди.
— О, боже мой. Той…
— Не. Но не може да се събуди. Не дишал нормално. Тя ще го заведе при ветеринаря ви.
— Ще тръгна веднага за там. Благодаря.
— Късмет, Рейчъл.
Глава 19
Гъстата козина на врата на Ози бе мокра от сълзите ми. Той лежеше на една страна в една от стаите за преглед в офиса на доктор Тери Махелски. Очите му бяха затворени, устата му бе отворена, а езикът му висеше на масата. Все пак той дишаше. Слава тебе, Господи, той дишаше.
Погледнах към часовника си. Преди половин час Тери Махелски изпомпа съдържанието от стомаха на Ози. Почесах кучето зад ухото.
— Всичко ще се оправи, Оз — промълвих аз, наведох се напред и го целунах по носа.
Тери Махелски се върна, бършейки ръцете си с хартиена кърпа.
— Ще му мине, Рейчъл — каза той и го погали нежно по ребрата. — Голямо момче, изплаши ни.
Тери се наведе и отвори едното око на Ози с големия си пръст.
Всичко у Тери Махелски бе голямо. Той самият бе грамаден и широкоплещест като защитник от отбора на „Чикагските мечки“ с дълга, гъста брада, червена като буйната му къдрава коса. Когато пристигнах в офиса, Тери ме прегърна и аз се почувствах като дете в огромните му ръце.
Срещнах Тери и жена му преди пет години на фолклорен концерт. Приятелката ми и аз бяхме насочени да седнем на малка маса близо до сцената, където се притиснахме до един едър като мечок човек и дребна руса жена. Тери ни прие като дългоочаквани членове на семейството — той винаги се държеше така с непознати и бездомни животни. Преди две години Тери ме заведе пред една клетка в кучкарника и избра Ози измежду множество дребосъчета. Собствениците на кучкарника ми дадоха кученцето на половин цена, щом обещах да накарам Тери да им стане ветеринарен лекар. Те бяха очаровани от него. Това бе най-лесното за изпълнение обещание, което някога съм давала.
— Какво е станало с Ози? — попитах Тери. Музиката на „Джазмен“ на Стив Гудман се разнасяше от високоговорителите.
— Вземаш ли хапчета за сън, Рейчъл?
— Не.
— Имаш ли някакви в апартамента ти?
— Не. Защо? Отровен ли е бил?
Тери се почеса по брадата.
— Изглежда, че е така. За да бъда сигурен, изпратих в лабораторията да изследват съдържанието на стомаха му. Но намерих това, докато го изпомпвах.
Той бръкна в предния джоб на бялото си сако и извади прозрачно пластмасово пликче. Вътре имаше червено хапче.
— Какво е това?
— Секонал.
— Хапче за сън ли е?
Тери кимна утвърдително.
— Това е секобарбитал. Дава се само по лекарско предписание. Специален тип барбитурат, който действа много бързо и действието му е по-кратко. При човек започва да действа десет до петнадесет минути след приемането му и ефектът му продължава три или четири часа.