Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Додсън се облегна напред.
— Много добре. Но преди да започнете, искам да съм честен и да ви кажа, че не споделям възгледите на мистър Ричардсън относно тази странна добавка към завещанието. Попечителството може, трябва и ще бъде прекратено. Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Додсън прелисти някои документи на бюрото си. Извади купчина листи, захванати с кламер, на чиято първа страница с червено бе напечатано „Проект“. — Вече съм подготвил необходимите документи. Веднага щом свършите разследването си, ще ги представя в съда. Днес е четвъртък. Бих искал да предам книжата в понеделник.
— Има малък проблем — казах аз.
— Охо?
— Някой е разкопал гроба и е откраднал ковчега.
Додсън ме погледна втренчено изпод дебелите си клепачи, докато попиваше потта от лицето си.
— Още една причина да обявим попечителството за невалидно — каза накрая той. — Цялата тази история е много странна. Притеснение е за семейството на Маршал, а честно казано, и за фирмата. Това е христоматиен пример за необходимостта от адвокат при съставяне на завещание. Никой не иска да умира. Но е предопределено. Идват при мен и търсят начин да измамят смъртта, да могат да контролират нещата и от гроба. Мис Голд, аз лично подготвих завещанието на Маршал. То е непоклатимо. Всеки получава точно това, което Греъм Маршал е искал да му остави. И нищо повече. А след смъртта му аз открих тази странна добавка.
Додсън поклати глава, за да изрази неудоволствието си.
— Никой компетентен по завещанията адвокат нямаше да допусне подобна формулировка. За гроб на домашно животно! Четиридесет хиляди долара! Боже мой! — Додсън се облегна назад, дишането му бе тежко и учестено.
— Аз също искам да свърша бързо, Харлан. Но се нуждая от малко информация. Може би ще ми помогнете.
Додсън ме погледна втренчено, а после се обърна към прозореца.
— Хайде, давайте. Питайте ме.
— Кой освен вас знае за добавката към завещанието?
Додсън се обърна към мен.
— Само мистър Ричардсън, вие и аз.
— А останалите членове на управителния комитет?
— Сериозно се съмнявам, че мистър Ричардсън е съобщил на управителния комитет. Помолих го да не казва още на никого. Той се съгласи.
— Кент Чарлс ми каза, че е разбрал от вас.
Додсън присви очи.
— Мистър Чарлс подхвърли, че е чул, че работиш върху завещанието. Аз само потвърдих този факт. — Той замълча за момент. — Може и да съм споменал за проблема с добавката. Но мога да те уверя, разясних му, че нямам нищо общо с нейното съставяне.
— Доколко познавахте Греъм Маршал? — попитах аз.
Додсън вдигна един молив, разглеждаше го и го въртеше между дебелия си палец и показалеца.
— С часове сме обсъждали въпроси, свързани със завещанието му. С него самия. С жена му. — Почука с молива по бюрото. — Хората разкриват лични неща, докато подготвям завещанията им.
— Говорил ли ви е някога за родословното си дърво? За това, кои са били предците му?
Додсън се втренчи в мен.
— Защо ме питате?
— Видях дарението за Масачузетското историческо общество.
Додсън се намръщи.
— Греъм ми каза, че семейството му произхожда от Бостън. Било е тук още по времето на пуританите. Спомена някакво име… чакайте да си спомня… — Той прекара късите си пръсти през рядката си кестенява коса.
— Бенджамин Маршал? — попитах аз.
Додсън ме погледна. Поправи връзката си, докато ме изучаваше.
— Да, мисля, че спомена това име. Бенджамин Маршал. Аз приготвих дарението за Масачузетското историческо общество. Петдесет хиляди долара. Мога да ви уверя, че в това няма нищо необичайно. Често го правят.
Зададох му още няколко въпроса за добавката към завещанието и изслушах още една филипика колко важно е този въпрос да бъде решен бързо и без да се вдига шум, и после се изправих.
— Благодаря, че ми отделихте време, Харлан.
— Много добре, мис Голд. Разберете, искам по-бързо да се освободим от това притеснение. По-скоро.
— И аз искам същото.
— Сигурна ли си, че си виждала тази книга? — ме попита отново Лин Рап. След като си тръгнах от Харлан Додсън, се върнах в библиотеката.
— Видях нейно фотокопие. Четох го миналата нощ.
— Виж, не мога да открия много за автора и за книгата. Първо проверих в Чикагската обществена библиотека. Нищо. Обадих се в библиотеката на Конгреса във Вашингтон. Колежката ми проверява в картотеката. Те би трябвало да имат копие от всяка книга, когато и да е била публикувана. Тя ще проучи въпроса и ще ми позвъни. В архивата им е отбелязано, че някакъв Амброуз Шпрингер е написал книга със заглавие „Лотарията на Ханаан“. Очевидно е единствената, която е написал. И е единственото заглавие, публикувано от „Шпрингер Тръст“. В библиотеката на Конгреса нямат екземпляр. Единственият познат засега екземпляр — тя погледна в бележките си — се намира в колежа „Барет“ в Масачузетс. Говорих с библиотекаря на колекцията от редки книги в колежа. Той ми каза, че са дали обява, че купуват още екземпляри от книгата с надеждата някой частен колекционер да им я продаде. Те мислят, че има още оцелели бройки от книгата. Но никой досега не им се е обадил.