Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— И?
Пол се подсмихна.
— Хенри Абът замълчаваше за малко, за да възприемем всеобхватно тази история. Аудиторията притихваше. Повечето от нас, които чуваха историята за първи път, седяха пот ресени, опитвайки се да схванат изводите и да разберат кога животът ни е бил докоснат от лотарията на Ханаан. А после Хенри Абът разрушаваше тази илюзия.
— Как?
— Амброуз Шпрингер започва, ако си спомняш, с описание на записките, които той е намерил на тавана в дома на Джонатан Фрей в Саут Хадли. В лекцията си Абът разказваше за собствените си разследвания на тези записки. Той открил, че никога не е съществувал Джонатан Фрей, живял в Саут Хадли. Нещо повече, никакъв човек с фамилия Фрей не е живял в Саут Хадли. После Абът ни прочиташе първия откъс от дневника на преподобния Марвел — този за бурята, разрушила малката му църква. После Абът го четеше отново или поне аудиторията мислеше така. След това той ни разкриваше, че втория път е чел откъс от дневника на губернатора Брадфорд. Шпрингер явно е преписал дума по дума бележката от дневника на Брадфорд, включително и правописните грешки. А що се отнася до цитата от Котон Матер, той вероятно е изфабрикуван. Всичките дневници на Котон Матер са запазени. Знае се, че той е посетил Ханаан, но в дневниците му няма нищо отбелязано за това селище.
— Какво ще кажеш за откъса за вдовицата на полковник Робърт Шоу? — попитах аз.
— Прекрасен текст — съгласи се Пол. — Но много съмнителен. Хенри Абът ни прочете от два различни вестника на висок глас статии за церемонията. Прочете ни също откъс от дневника на Уйлям Джеймс, който е бил на откриването. Според мистър Джеймс мисис Шоу никога не е стояла близо до скулптора по време на церемонията и си тръгнала, подкрепена от губернатора на Масачузетс. Представлението, което професор Хенри Абът изнасяше, бе преди всичко проява на неговата сила. Всяка година студентите ставаха прави и го аплодираха дълго.
— Още кафе? — попита сервитьорката.
— Да, моля ви — отговорих аз. — Но какво е открил Абът за автора? За Амброуз Шпрингер?
— Очевидно не много. Добър въпрос. Аз също съм се ровил по него оттогава. По-точно някои от студентите ми са го изследвали. Това е отлично учебно средство. Дава им шанс да си представят, че са детективи. Връчих им по едно копие от брошурата на Шпрингер и им казах да разследват тази история. Повечето от тях разкриха поне един или два от изфабрикуваните факти, които Хенри Абът бе намерил. Преди няколко години един от тях се опита да научи подробности за живота на Шпрингер.
— Откри ли нещо? — попитах аз.
— Не много. Шпрингер е завършил колежа „Барет“ през 1884 година. Остатъка от живота си е прекарал като отшелник в малката си къща — семейна собственост в Куинси, Масачузетс. Това е била единствената му книга. Напечатал е по-малко от 50 бройки, една от които Хенри Абът открил в книжарница за антикварни книги в Спрингфийлд, Масачузетс. Когато Абът почина, завеща тази книга наред с всичките си останали на колежа „Барет“. Доколкото знам, друг оцелял екземпляр на оригинала не е намерен.
— Мислиш ли, че има доза истина за лотарията? — попитах аз.
Пол се усмихна.
— Не знам. Има твърде малко потвърдени факти, за да се даде положителен отговор. А ти знаеш колко много обичам загадките.
— Не разбирам механизма й — казах аз.
— Механизма на какво?
— На лотарията. Разбирам как могат да изтеглят нечие име. Това е по същия начин като при другите лотарии. Но не разбирам останалото. Каква е връзката между изтегления лотариен билет и изгорелия хамбар или намерения скъпоценен камък в градината?
— Така, както го виждам — отвърна Пол, — трябва да е имало две кутии. В едната се поставяли късчета хартия с имената на всички жители. В другата кутия се поставяли късчета хартия, на които бил написан различен сценарий или участ. Изтегляли името от първата кутия и съдбата му от втората.
Пол щракна с пръсти.
— Мисля, че е било нещо подобно. След тегленето на името е могло да има серия от тегления или дори завъртане на колелото на късмета, за да се определи каква съдба очаква човека, чието име било извадено първоначално. Добра ли ще бъде или лоша? Ако е лоша, самия човек ли ще засегне, или някой свързан с него? Това може да е била целта на второто теглене. И така нататък, и така нататък. Нещо като пуританска версия на колелото на късмета.