Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Това може да се окаже доста сложно — възразих аз.
— Дълго — със сигурност, но е достатъчно просто. Имаш нещо като серия от бинарни тегления. Нещо като езика на компютрите. Включено, изключено. Да, не. Повтаряш и повтаряш, докато се постигне исканият резултат. Можеш да проиграеш на компютър тази лотария с много проста програма.
— На компютър? — учудих се аз.
— Разбира се — каза Пол. — Но какво общо има това с Греъм Маршал?
— Не знам. — Изучавах Пол. Мислех само за задачата за Ханаан. Пол имаше много свободно време. Занятията му нямаше да започнат преди Деня на благодарността. Можеше да се окаже полезен. Може би. Реших да рискувам и да посветя още един човек в разследването.
— Опитвам се да разреша една мистерия.
— Велико — облегна се той назад. — Кажи за какво става дума.
— Само ако обещаеш да държиш устата си затворена. Ако това достигне до ушите на Измаел Ричардсън, той ще бъде много недоволен. Не можеш да го разкажеш на приятеля си Кент Чарлс.
— Устата ми е заключена.
Избирателно му казвах само определени неща. Разказах му за добавката към завещанието, описах вестникарските статии от 1985 година и малкото, което знаех за кражбата на ковчега. Но пропуснах среднощното си приключение с метрото. Исках още веднъж сама да го премисля.
— Фантастично е — рече Пол, а очите му блестяха.
— Мислиш ли, че Греъм Маршал си е организирал сам лотария като тази в Ханаан?
— Не знам какво да мисля. Може просто да се окаже една от мръсните му шеги. Разгледай днешния вестник. Или вчерашния. Или през който и да е друг ден. Всеки ден има статия за някакво необикновено събитие. Греъм може да е събрал случайно тези четири статии, а после да е съставил добавката към завещанието като шега. Освен всичко друго казват, че имал твърде особено чувство за хумор. Може би — каза Пол, облягайки се назад. Той се почеса по брадата. — Но защо е необходимо да се краде ковчегът? И какво по дяволите е имало в него?
— Имам идея — отвърнах аз. — Ще я проверя. Ще ти се обадя, ако открия нещо.
— А какво ще кажеш за предложението ми? — заинтересува се Пол.
— Почакай.
— Рейчъл Голд, ти си истинска драка.
Аз изсумтях.
— Заслужи си го, Казанова. При всички случаи ти казах твърде много. Дай ми време.
— Какво ще кажеш да вечеряме заедно тогава?
— Пол, нека да се откажем от всякакви вечери поне за известно време, става ли? Помогни ми да разреша загадката и вечерята е от мен.
— Това звучи превъзходно — заключи Пол с дяволита усмивка. — Коя част от теб ще присъства на вечерята?
— Много смешно. — Но знаех, че трябва да съм нащрек с него. И двамата се държахме, сякаш нищо лошо не бе се случило между нас. Като че ли все още бяхме любовници. Опитах се да си припомня ужасния момент, когато влязох вътре и намерих момичето в спалнята му. Веднъж си се опарила с този мъж. Не го забравяй, Рейчъл.
Въпреки протестите му платих сметката.
На излизане от ресторанта Пол се опита да задуши една голяма прозявка.
— Уморен ли си?
— Да — отговори той. — Не спах много през последната нощ.
— Охо? Как се казва тя?
— Хайде, Рейчъл. Това не е честно. Нямаше момиче. Трябваше да подготвя статия за конференцията през септември. Крайният срок за предаването й е понеделник. Цяла нощ съм подготвял плана. — Той ме погледна. — И ти не изглеждаш много отпочинала.
Разгледах го за момент.
— Опитвал ли си се да спиш някога в метрото? — попитах аз накрая.
— Права си — каза той и се усмихна насила. Но все още изглеждаше озадачен, когато аз си тръгнах.
Глава 18
В офиса си намерих купчина неотворени писма и множество телефонни съобщения, оставени върху бюрото ми. До вечерта прочетох кореспонденцията си, проведох множество телефонни разговори и продиктувах няколко въпроса по случая със запазената търговска марка, с който се занимавах. Вечерях с голяма чаша кафе и два аспирина. Кофеинът ми помогна за малко, колкото да стигна до офисите на „Абът и Уиндзър“. Но главата ми пулсираше от недостига на сън, докато се изкачвах с асансьора.
Първо се отбих при Хелън Марстън, която ми съобщи, че речникът на Маршал все още не е намерен.
— Обезпокоена съм, Рейчъл — каза тя. — Някой очевидно го е откраднал.
Наум си отбелязах да спомена за кражбата на Измаел Ричардсън и слязох два етажа по-надолу в библиотеката на фирмата. Помощник-библиотекарят от рецепцията — ново лице — ми каза, че Лин била отзад при архивите за случаите на Върховния съд. Минах покрай купчините с архивите за щатски и федерални случаи. На всяка маса имаше по един сътрудник, повечето скрити зад книгите и фотокопията на съдебните случаи.