Заговорът „Ханаан“

Страхът, изпълващ апартамента ми, се разпръсна от смеха и разговорите ни около непреклонното убеждение на Кент, че филмът „Терминатор“ с Арнолд Шварценегер е една от най-добрите творби на десетилетието.

— Момчета, вие сте великолепни — казах аз с насълзени от смях и емоция очи. — Благодаря ви, че дойдохте.

— Хей — отговори Кент, докато отваряше бирата, — хайде не ставай сантиментална. Пол може да иска да види приятелката си, но аз идвам, за да се уверя, че новата ми сътрудничка е добре.

Той се обърна към Пол:

— Рейчъл ще работи с нас. Ще представлява защитата в „Ботълс и Канс“.

— Наистина ли? — ме попита Пол.

Поклатих глава.

— Не мисля така.

— Защо не? — попита Кент.

Изсипах остатъка от бирата си в чашата.

— Трудно е за обяснение. — Замълчах за момент. — Напуснах „Абът и Уиндзър“, за да избягам от гигантски случаи като този. Предпочитам клиенти, които мога да опозная, случаи, които мога да разбера. Не искам да бъда още едно опитно свинче, хвърлено в гърлото на този огромен случай.

— Сега няма да бъде така — каза Кент.

— Обичам да бъда адвокат в съда, Кент. Обичам да защитавам там случаи, които аз съм избрала. Сама да изготвям пледоарията си, сама да правя кръстосан разпит. Искам сама да съм победител — усмихнах се аз. — Сама да губя. Искам сама да съм господар на съдбата си. Предполагам, че това е, което ме накара да напусна фирмата. В „Ботълс и Канс“ аз просто ще бъда едно винтче през следващите години. А дори и ако случаят достигне до съда, залата едва ли ще може да побере всички адвокати, работещи по това дело.

Присвих рамене.

— Оценявам опита да ме привлечете за работа с вас по този случай. Знам, че се опитвате да ми помогнете. Може би, ако нещата ми вървяха зле, щях да се изкуша. Но за щастие, да чукна на дърво, имай интересни случаи. Даже имам клиенти, които си плащат навреме.

Помислих си, че Кент ще се разсърди. Преди всичко бях му отказала да работя по най-големия случай в кариерата му. Но по лицето му нямаше и сянка от раздразнение.

— Мисля, че те разбирам — каза той. — Но твърдя, че си луда, като отказваш. Все пак те разбирам. Съжалявам само, че няма да работим заедно. Очаквах тази възможност с не търпение.

Усмихнах се.

— Ще има и други случаи, Кент. Нови възможности.

Тримата си поговорихме още петнайсетина минути, а после Кент си тръгна.

— В девет сутринта трябва да съм в съда, защото ще се дават показания. Мисля, че трябва да прочета съдебните материали.

Изпратих го до вратата и отново му поблагодарих, че бе дошъл.

Кент надникна в дневната. В кухнята Пол изхвърляше в кофата за боклук костите от пилето.

— Само ми позвъни, ако той не се държи добре с теб — каза Кент и ми намигна.

Бях поласкана. Той наистина бе привлекателен. В дрехите си за тенис изглеждаше, сякаш е излязъл от страниците на модно списание.

— Благодаря — рекох аз. — Наслаждавай се на съдебните показания.