Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Не бъди глупак, Пол. Прибирай се вкъщи. Аз съм добре.
— За мен не е проблем, Рейчъл. Наистина. Ще съблека тези потни дрехи, ще взема душ и ще си легна. Аз също съм уморен. Почти един след полунощ е. Донесъл съм си дори хавлия и четка за зъби.
— Мил си.
— Хей, ти днес преживя дяволско нещо. Удоволствието е мое. — С тези думи и преди да стане неудобно, той грабна спортния си сак и влезе в банята.
Съблякох се в спалнята и си сложих нощницата. Погледнах се в огледалото: това бе една обикновена удобна памучна нощница, малко изрязана и стигаща до глезените ми. Разгледах отражението си за момент, а после отидох отново до гардероба. Свалих я презглава и извадих синя копринена нощница, стигаща до бедрата ми. Много по-добре, казах си аз, до като я закопчавах пред огледалото.
Легнах в леглото и дръпнах чаршафите. Главата ми бучеше. Прозях се. Заслушах се в шума на душа й се усмихнах. Приятно ми бе да зная, че той ще бъде тук тази нощ. Отново се прозях. В колежа без усилие четях по цели нощи за държавните изпити. Остаряваш, момиче.
Събудих се в тъмното. Часовникът на нощното ми шкафче показваше два часа и десет минути след полунощ. Олюлявайки се, отидох до банята и изпих чаша вода. После си спомних за Пол. Трябва да съм се унесла, преди да е излязъл от банята. Тихичко влязох в дневната. Той бе заспал на дивана, облечен само с удобни боксьорски шорти. Наведох се над не го и леко го целунах по носа. Той измърмори нещо, но не се размърда.
— Спи леко, мили — прошепнах в ухото му.
Върнах се в леглото си, завих се с чаршаф и отново заспах.
Глава 21
Телефонът иззвъня и ме събуди в седем и петнадесет в петък сутринта.
— Рейчъл, Меги Съливан е.
Протегнах краката си.
— Здравей. Какво се е случило?
— Този негодяй се опита да ограби още един от моите гробове.
Седнах в леглото.
— Миналата нощ ли?
— Мисля, че тогава. Кучето на зет ми е при мен, откакто стана първата кражба. Голяма германска овчарка. То започна да лае около шест часа сутринта. Пуснах го да излезе и аз го последвах, като взех един пистолет. Който и да беше, бе си отишъл. Чух шума на отдалечаваща се кола.
— Разкопал ли бе гроба?
— Само частично. Изплашил се е и не успял да стигне до ковчега, слава тебе, Господи.
— Идвам при теб. Обличам се и тръгвам.
Сложих си роклята и извиках на Пол.
— Няма да повярваш. — Той не отговори. — Пол? — Ни какъв отговор.
Бавно влязох в дневната. Пол си бе отишъл. На хладилника бе залепил бележка:
„Скъпа Рейчъл,
Трябва да си свърша работата по статията, която пиша. Крайният срок за предаване е, понеделник. Надявам се, че си спала спокойно. Изглеждаш прекрасно. И много секси. Ще ти се обадя по-късно.
Твой приятел: Пол
П.С. В кафеварката има прясно кафе.“
Сложих една филия в тостера и си сипах чаша кафе. Дори с много мляко вкусът му бе като на престояло кафе.
Меги и зет й бяха при гроба, когато пристигнах. Дупката бе с неправилна правоъгълна форма, около два фута дълбока. Според гравирания надпис на малкия полиран гранитен надгробен камък нещо на име Кенди е било заровено тук — „Родено на 25 февруари 1974 година. Починало на 16 ноември 1985 година“. За притежателя на домашното животно Кенди е било „Маминото малко, сладко свраче“.
Меги ме представи на зет си при гроба.
— Рейчъл, това е зет ми Върн. Той работи като охрана на завода в Хамънд. Върн, това е адвокатката ми, Рейчъл Голд.
— Радвам се да се запозная с вас, Върн — казах аз.
— Мис — поздрави ме Върн и докосна кърпичката, покрила главата му.
От кръста надолу той бе облечен в типичните за охраната дрехи: тъмносини памучни панталони и черни армейски ботуши до колената. От кръста нагоре Върн изглеждаше най-малкото странно: тениска (била някога бяла, а сега сивееща), прилепнала около провисналия му корем, слънчеви очила с отражателни стъкла, закрепени на големия му гърбав нос, и бяла носна кърпичка, покриваща бялата му късо подстригана коса. Дясната му буза бе издута от голяма топка тютюн за дъвчене. Тютюнев сок бе потекъл от лявата страна на устата му до брадата.
— Кажи на Рейчъл какво откри.
— Не много, мис. — Върн изплю голямо количество тъмен тютюнев сок в гроба.
Сутрешното слънце бе силно. Челото ми се навлажни.
— Моето куче трябва да го е подплашило — рече Върн. — Изглежда, крадецът е грабнал лопатата си и е избягал. Няма много следи.
— Кажи за отпечатъците, Върн — настоя Меги.
— Мисля, че крадецът е бил с маратонки. Виждате ли тези следи? — Той посочи два отпечатъка около гроба. Като се наведе напред, кърпата му се смъкна от главата. Той я хвана с ръка.