Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Права си — съгласи се Рурк. Отново приседна върху плота и кръстоса крака. — Но по същата логика биха могли да се съблекат голи в църквата или да спъват старите дами по улицата. Защо са решили да се самоубият?
— Това е въпросът, нали? Все пак сега имам достатъчно доказателства да убедя Уитни да не обявява двата случая за приключени. Компютър, запиши информацията на диск и направи разпечатка. — Тя отново се обърна към Рурк: — Имам няколко свободни минути.
Той сбърчи чело — навик, който Ив обожаваше, макар че никога не би признала истината.
— Не мога да повярвам.
— Какви точки от правилника предлагаше да нарушим?
— Всъщност те са няколко. — Рурк погледна часовника си, когато тя пристъпи до него и заразкопчава елегантната му риза. — Не забравяй за премиерата довечера.
Ив застина и лицето й помръкна.
— Няма да забравя.
— Но преди това имаме време да се позабавляваме. — Грабна я в прегръдките си и я положи върху плота.
Ив се опитваше да облече дългата си червена рокля, която прилепваше към тялото й. Точно когато се оплакваше, че не може да носи бельо под тънката материя, комуникаторът й избръмча. Тя забрави, че е гола до кръста и побърза да натисне бутона. На екрана се появи лицето на Пийбоди, по което отначало се изписа смайване, сетне младата жена успя да се овладее.
— Хубава рокля, лейтенант. Може би опитвате някакъв нов стил.
Ив се огледа и забели очи.
— По дяволите, виждала си ме гола и преди. — Все пак остави комуникатора и намести презрамките на роклята.
— Ако ми позволите, ще отбележа, че тялото ви е прекрасно, лейтенант.
— Май пак се подмазваш, Пийбоди.
— Познахте.
Ив потисна смеха си и седна на ръба на канапето.
— Навярно искаш да ми съобщиш нещо важно.
— Да, лейтенант. Аз… — Пийбоди внезапно млъкна и очите й се премрежиха. Ив се обърна. Рурк току-що беше влязъл в стаята, след като бе взел душ. Капчици вода проблясваха по мускулестите му гърди, около кръста си беше привързал хавлиена кърпа.
— Моля те, стой извън обектива, Рурк, иначе асистентката ми може да получи удар.
Той погледна към екрана на комуникатора и се ухили.
— Здравей, Пийбоди.
— Здравейте — произнесе тя с прегракнал глас и с усилие преглътна. — Радвам се да ви видя… Как сте?
— Много добре, а ти как се чувстваш?
— Моля?
— Рурк — въздъхна Ив, — остави сътрудничката ми на мира, иначе ще блокирам видеото.
— Не е необходимо, лейтенант. — Лицето на Пийбоди помръкна, когато Рурк изчезна от полезрението й. — Господи, какъв мъж — промълви тя и притеснено се усмихна.
— Ако си се поуспокоила, можеш да ми кажеш защо се обаждаш.
— Успокоих се, лейтенант. — Изкашля се и продължи: — Успях да преодолея почти всички пречки. Остава да уредя само няколко формалности. Ще ни дадат исканата информация, но трябва да заминем за Вашингтон, за да се запознаем с нея. Очакват ни в девет сутринта.
— Боях се, че ще се случи така. Добре, ще вземем совалката, която излита в осем.
— Не се прави на дете — обади се Рурк иззад нея, докато критично оглеждаше смокинга си. — Използвайте моята совалка.
— Това е командировка, свързана с поверителна информация.
— Няма смисъл да се тъпчете като риби в консервна кутия, фактът, че ще пътувате по-удобно, не омаловажава мисията ви. Всъщност реших да ви придружа. Отдавна възнамерявах да уредя някои делови въпроси с бизнесмени от Вашингтон. — Приведе се над рамото на Ив и се усмихна на асистентката й. — Ще изпратя кола да те вземе. Какво ще кажеш за осем без петнайсет? Ще бъдеш ли готова?
— Разбира се. — Пийбоди дори не беше разочарована, че сега той е облякъл ризата си. — Страхотна идея.
— Слушай, Рурк… — започна Ив, но той побърза да я прекъсне:
— Извинявай, Пийбоди, но вече закъсняваме. Довиждане до утре. — Пресегна се и изключи комуникатора.
— Откакто се запознах с теб, половината ми време преминава в пътувания — недоволно заяви Ив, докато се настаняваше в частния „Джет Стар“.
— Но още не можеш да преодолееш страха си — отбеляза Рурк и повика стюардесата. — Още едно кафе за съпругата ми, този път и аз ще й правя компания.
— Веднага, сър. — Младата жена се отдалечи с гъвкава походка.
— Изглежда, изпитваш удоволствие да произнасяш думата „съпруга“.
— Позна. — Той се наведе и целуна трапчинката на брадичката й, после прекара пръст по страната й и промълви: — Имаш нужда от повече сън — видяла ли си сенките под очите си? Подозирам, че дори когато спиш, съзнанието ти не е в покой. — Той вдигна поглед, когато стюардесата постави на масичката пред тях чашите с димящо кафе. — Благодаря, Карен. Ще излетим, веднага щом пристигне полицай Пийбоди.