Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Щедростта му бе безбожна. Подаряваше на служителите и приятелите си златни часовници и запалки, пълни гардероби и пътувания до Европа. Винаги мъкнеше огромни суми със себе си, плащаше всичко в брой, включително и за двата Ролс-Ройса. Имаше лека ръка. Всеки петък пред къщата му се редяха десетки начинаещи, за да се ръкуват. Веднъж Тоби каза на един от редовните:
— Какво правиш тук? Тъкмо прочетох във „Варайъти“, че са ти дали филм.
Човекът го погледна и каза:
— По дяволите, не изпращат ли известие две седмици преди това?
Милиони истории се разказваха за него, почти всички бяха истина. Веднъж един от авторите закъснял за съвещание — непростим грях.
— Съжалявам за закъснението — извинил се той. — Детето ми бе прегазено от кола тази сутрин.
Тоби го погледнал и казал:
— Донесе ли вицовете?
Всички били шокирани. След съвещанието един от авторите споделил с О’Ханлън:
— Това е най-студенокръвното копеле на света. Огън да те гори — вода ще ти продава.
Тоби изпратил самолет за най-голямото светило в мозъчната хирургия да оперира момчето и платил всички болнични сметки. На бащата казал:
— Ако споменеш за това пред някого, излиташ моментално.
Работата единствена помагаше на Тоби да забрави самотата. Само тя му носеше истинска радост. Ако представлението вървеше добре, Тоби бе най-забавната компания на света. Обратно — ако нещо не вървеше, той бе демон, нападаше всичко, което му попаднеше, с изригвания на дивашкото си остроумие.
Имаше ужасно чувство за собственост. На едно съвещание хвана главата на Рейнгър с две ръце и каза:
— Това е мое. Принадлежи на мен.
В същото време мразеше писателите, защото имаше нужда от тях, а не искаше да изпитва нужда от никого. Отнасяше се към тях с презрение. На заплата правеше ракетки от чековете им и ги хвърляше във въздуха. Уволняваше ги при най-малкото провинение. Веднъж един от тях влезе загорял от слънцето. Тоби го уволни незабавно.
— Защо го направи? — попита О’Ханлън. — Той е един от най-добрите.
— Ако беше работил както трябва, нямаше да има време да почернее.
Друг донесе вицове за майката и изхвърча веднага. Ако някой гост в предаването му получеше големи овации, Тоби казваше:
— Ти си страхотен! Искам те всяка седмица в това предаване — после поглеждаше към продуцента. — Чу ли?
Продуцентът разбираше, че този актьор не бива да се появява никога повече там.
Тоби беше кълбо от противоречия. Бе ревнив към успеха на другите комици, докато не се случи следното събитие. Един ден излезе от залата за репетиции и мина покрай гримьорната на Вини Търкъл, едновремешен комедиен актьор с повече от западаща кариера. Бяха го взели да води първата, драматична част на телевизионно предаване и той вярваше, че това е връщането му на екрана. Когато Тоби влезе в гримьорната, видя Вини да лежи мъртвопиян на пейката. Режисьорът на предаването се приближи и каза:
— Остави го, Тоби. Той е свършен.
— Какво е станало?
— Нали знаеш, че запазената му марка е високия, писклив глас. Започнахме репетиции и всеки път, когато си отвореше устата, всички започваха да се смеят. Това го съсипа, стареца.
— Той разчиташе на тази роля, нали? — попита Тоби.
Режисьорът сви рамене.
— Всеки разчита на всяка роля.
Тоби заведе Вини Търкъл в къщата си и остана със стария актьор, докато изтрезнее.
— Това е най-добрата роля, която си имал в живота си. Не мислиш да я провалиш, нали?
Вини нещастно поклати глава.
— Вече я провалих, Тоби. Не мога да я заснема.
— Кой ти каза, че не можеш? — настояваше Тоби. — Ти ще я направиш по-добре от който и да е в тоя свят.
Старецът отново поклати глава.
— Те ми се смяха.
— Много ясно. И знаеш ли защо? Защото си ги карал да се смеят през целия си живот. Те очакват от теб да бъдеш смешен. Но ако издържиш, ще ги спечелиш. Ще ги утрепеш.
Прекара целия ден да възстанови самочувствието на Вини Търкъл. Вечерта се обади на режисьора в дома му.
— Търкъл е готов. Няма за какво да се тревожиш.
— Знам, че няма — отвърна режисьорът. — Аз го смених.
— Ще го върнеш пак — каза Тоби. — Трябва да го снимаш.
— Не мога да рискувам, Тоби. Пак ще се напие и…
— Знаеш ли какво ще направим — предложи Тоби. — Ти го задръж. Ако след първата репетиция пак не го искаш, аз ще го заместя без пари.