Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Знам си изречението, но… Опитах се само… — каза с треперещ глас.
— Щом си го знаеш, за Бога, ще имаш ли нещо против да го кажеш? През тая пауза може влак да мине. Когато ти зададе шибания си въпрос, отговори му. О’кей?
— Просто се чудех, дали…
— Хайде пак. Бързо. Звънеца.
— Звънец. Задръж. Снимай.
— Камера.
— Действие.
Краката на Джил трепереха. Изглежда само тя се тревожеше за тази сцена. Искаше само да направи нещо красиво. Греещите прожектори я замайваха, чувстваше как потта се стича под мишниците й по снежнобялата изгладена престилка.
— Действие! Сестра!
Джил се наведе над пациента и хвана китката му. Ако обърка отново сцената, никога вече няма да й дадат шанс. Мислеше за Хариет и за приятелите си в квартирата. Какво щяха да кажат…
Докторът влезе и се отправи към нея.
— Как е той, сестра?
Никога няма да бъде една от тях. Ще стане за посмешище. Холивуд бе малък град. Новините се разпространяваха бързо.
— Страхувам се, че не е добре, докторе.
Нито една студия нямаше да я вземе. Щеше да бъде последната й работа. Краят на всичко, на целия й свят. Докторът каза:
— Искам този човек да бъде поставен незабавно на интензивен режим.
— Добре! — извика режисьорът. — Режи и пускай за монтаж.
Джил не забелязваше хората, пъплещи около нея. Размонтираха декора, за да отворят място за нов. Направи първата си роля, докато мислеше за друго. Не можеше да повярва, че всичко свърши. Колебаеше се дали да намери режисьора и да му благодари за възможността, но той говореше с група хора на другия край на сцената. Вторият асистент-режисьор дойде при нея, стисна й ръката и каза:
— Добре се справи, дете. Следващия път само си научи думите.
Участва във филм; името й за първи път се появи.
„Оттук нататък — помисли Джил — ще работя постоянно.“
Следващата работа дойде след тринайсет месеца. Епизодична роля в „Метро Голдуин Майер“. Дотогава смени редица други работни места. Хвана се като касиерка, работи на автомат за сода и за кратко кара такси.
Парите й намаляха и тя реши да наеме апартамент заедно с Хариет Маркъс в него имаше две спални — тази на Хариет бе постоянно в употреба. Тя работеше в един централен супермаркет като модел. Привлекателно момиче с къса черна коса, момчешка фигура на манекен и несекващо чувство за хумор.
— Ако идваш от Хобокен — каза тя на Джил, — по-добре да имаш чувство за хумор.
В началото Джил бе леко отблъсната от хладната самоувереност на Хариет, но скоро долови, че под излъсканата фасада, тя бе любвеобилно, уплашено дете. Постоянно беше влюбена. На първата им среща каза:
— Искам да се запознаеш с Ралф. Другия месец се женим.
След седмица Ралф потъна вдън земя, заедно с колата на Хариет.
Няколко дни след това бе заменен от Тони. Той се занимаваше с внос-износ и Хариет бе луда по него.
— Много е важен — сподели тя с Джил.
Но явно някой друг не бе на същото мнение, защото Тони бе открит да плава по течението на река Лос Анджелис с ябълка, натъпкана в устата.
Алекс бе следващата любов на Хариет.
— Той е най-добре изглеждащото същество, което си виждала.
Алекс беше красив. Обличаше се със скъпи дрехи, караше лъскав кабриолет и прекарваше много време на хиподрума. Романът продължи, докато Хариет започна да свършва парите. Джил се гневеше, че приятелката й има толкова малко нюх за мъжете.
— Нищо не мога да направя — призна Хариет. — Привличат ме само мъже, изпаднали в беда. Вероятно това е майчинският ми инстинкт — намръщи се и добави: — Майка ми бе идиот.
Джил наблюдаваше процесията идващи и заминаващи годеници. Ник и Боб, Джон, Реймънд, а накрая изобщо не им помнеше имената.
Няколко месеца след като заживяха заедно Хариет обяви, че е бременна.
— Мисля, че е Леонард — сви рамене тя. — Но нали знаеш, че всички изглеждат еднакво в тъмното.
— Къде е Леонард?
— Някъде в Омаха28 или Окинава. Никога не съм била добра по география.
— И какво ще правиш сега?
— Ще си родя детето.
Заради стройната фигура, бременността на Хариет пролича за няколко седмици и тя бе принудена да напусне работата си като модел. Джил си намери място в супермаркет и започна да изкарва прехраната и на двете.
Един ден се върна от работа и намери бележка от Хариет: „Винаги съм искала да родя детето си в Хобокен. Връщам се у дома при своите хора. Обзалагам се, че там ме чака някой чудесен млад мъж. Благодаря за всичко.“ Отдолу се бе подписала: „Хариет, монахинята“.
Апартаментът изведнъж опустя.
28
Омаха е в щата Канзас, САЩ. Окинава е в Япония. — бел.пр.