Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
21
Беше времето на Тоби Темпъл. На четиридесет и две години той притежаваше целия свят. Шегуваше се с крале, играеше голф с президенти, но милионите му бирени почитатели знаеха, че бе един от тях. Техният избраник, който доеше свещените крави, осмиваше високопоставените и разклащаше основите на установения ред. Обичаха го и също така вярваха, че той ги обича.
Говореше за майка си във всичките интервюта, все повече я оприличаваше на светица. Само така можеше да сподели успеха си с нея.
Тоби се сдоби с красиво имение в Бел Еър. Къща в стил Тюдор с осем спални, огромно стълбище и ръчно изработена английска облицовка. Вътре имаше киносалон, игрална зала, винарска изба, голям басейн, къщичка за прислугата и две постройки за гости. Купи разкошна къща в Палм Спрингс, стадо състезателни коне и трио лакеи. Тоби ги наричаше и тримата „Мак“, а те го обожаваха. Изпълняваха поръчения, возеха го, намираха му момичета по всяко време на денонощието, пътуваха с него, правеха му масажи. Каквото и да пожелаеше господарят, тримата „Мак“ бяха винаги готови да го доставят. Бяха шутовете на Националния Шут. Тоби имаше четири секретарки, които се занимаваха само с огромния поток писма на почитатели.
Личната му секретарка беше двайсет и една годишна русокоса хубавица на име Шери. Тялото й бе правено от секс маниак. Тоби настояваше тя да ходи е къси поли и нищо под тях. Спестяваше им много време.
Премиерата на първия му филм мина изключително добре. Сам Уинтърс и Клифтън Лоурънс бяха в залата. След прожекцията всички отидоха в „Чейсън“ да обсъдят филма.
Тоби се зарадва на първата си среща със Сам след подписването на договора.
— Щеше да ти излезе по-евтино, ако тогава беше отговарял на обажданията ми — каза Тоби на Сам и обясни как се е мъчил да се свърже.
— Това ми бил късметът — отвърна Сам със съжаление.
Сега в „Чейсън“ Сам се обърна към Клифтън Лоурънс.
— Ако не искаш майка си и баща си, съм готов да направя нов договор за три филма с Тоби.
— Само майка си. Ще ти се обадя утре сутринта — каза агентът и погледна часовника си. — Трябва да бягам.
— Къде отиваш? — попита Тоби.
— Имам среща с друг клиент. Имам още клиенти, драги.
Тоби го погледна странно и каза:
— Разбира се.
Отзивите на другия ден бяха потресаващи. Всички критици предричаха, че Тоби Темпъл ще бъде също толкова голяма звезда в киното, каквато беше в телевизията.
Тоби изчете всичко и се обади на Клифтън Лоурънс.
— Поздравления, драги — каза агентът. — Видя ли „Рипортър“ и „Варайъти“? Това не са статии, а любовни писма.
— Аха. Светът е буца кашкавал, а аз съм голям дебел плъх. Какво повече бих могъл да искам?
— Казах ли ти, че един ден светът ще бъде твой, Тоби? Ето, че стана. Имаш го целия — в гласа на Лоурънс се четеше дълбоко задоволство.
— Клиф, искам да поговорим. Можеш ли да дойдеш?
— Разбира се. В пет съм свободен и…
— Имам предвид сега.
Леко колебание, след което Клифтън каза:
— Имам ангажименти до…
— Е, щом си толкова зает, зарежи — и Тоби затвори.
След минута секретарката на Клифтън Лоурънс се обади и съобщи:
— Господин Лоурънс е на път към вас, господин Темпъл.
Клифтън Лоурънс седеше на дивана в къщата на Тоби.
— За Бога, Тоби, знаеш, че никога не съм толкова зает, щом става въпрос за тебе. Откъде да знам, че искаш да ме видиш днес? Нямаше да поемам други ангажименти.
Тоби мълчеше и го гледаше как се поти. Клифтън прочисти гърлото си и продължи:
— Хайде! Знаеш, че си любимият ми клиент, нали така?
„Това е истина — помисли си Клифтън. — Аз го направих. Той е мое създание. Радвам се на успеха му повече от самия него.“
Тоби се усмихна.
— Наистина ли, Клиф? — виждаше напрежението, което се излъчваше от цялото тяло на агента. — Тъкмо бях започнал да се съмнявам.
— Какво говориш?
— Имаш страшно много клиенти. Понякога ми се струва, че не отделяш толкова внимание за мен.
— Не е вярно. Отделям повече време…
— Искам да работиш само с мен, Клиф.
Клифтън се усмихна.
— Шегуваш ли се?
— Не. Говоря сериозно — видя как усмивката напуска лицето на Клифтън. — Смятам, че съм достатъчно важен да имам собствен агент. И като казвам собствен агент, нямам предвид някой, който няма време за мен, защото трябва да се грижи за дузина други. Това е като групов секс, Клиф — някой винаги артисва надървен.
Клифтън го изгледа за момент и каза:
— Налей по нещо за пиене.
Докато Тоби отиде до бара, Клифтън разсъждаваше. Знаеше къде е истинския проблем. Не беше нито егоизма на Тоби, нито чувството му за собствена значимост.