Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, че не е добре, докторе — опита се да придаде загриженост на гласа си.
— Страхувам се, че не е добре, докторе — опита отново.
— Страхувам се, че не е добре, докторе — обвинително.
Беше грешка на доктора. Ако не беше тогава с любовницата си…
Джил не мигна цяла нощ, работеше по ролята. Въпреки това, на сутринта се яви в студиото възбудена и жизнена. Още по тъмно пристигна пред кабинката на пазача на булевард „Ланкършим“, с кола, взета назаем от приятелката Хариет. Джил каза името си, пазачът провери на дъската и я пусна да влезе.
— Сцена седем — каза той. — Две скели по-надолу, вдясно.
Името й бе на дъската. „Юнивърсъл Студиоус“ я чакаха. Беше като чуден сън. Докато караше към сцената, Джил реши да обсъди с режисьора ролята, да му каже, че е готова да я интерпретира както той пожелае. Остави колата на широкия паркинг и тръгна към Сцена седем.
Тя бе пълна с хора, които трескаво монтираха прожектори, мъкнеха електрооборудване, поставяха камери, даваха разпореждания на някакъв неразбираем чужд език.
— Бутни тънката джаджа и ми пусни брум… Тук дай дървото… Малкото го махни…
Джил стоеше, гледаше и попиваше образа и звука на шоу бизнеса. Това бе нейният свят, нейното бъдеще. Щеше да намери начин да впечатли режисьора, да му покаже, че е нещо особено. Той трябваше да я открие като личност, не само като някаква си актриса.
Вторият асистент-режисьор поведе Джил заедно с десетина други към гардероба, където й дадоха бяла престилка и я пратиха обратно на сцената да се приготвя в ъгъла с другите епизодични актьори. Тъкмо привърши и асистент-режисьорът извика нейното име. Джил се спусна към декора на болничната стая, където режисьорът стоеше до камерата и разговаряше със звездата на сериала. Името на звездата бе Род Хансън. Играеше хирург, изпълнен с мъдрост и състрадание. Когато Джил наближи го чу да казва:
— Знам един немски овчар, който може да изпърди по-добър диалог от тези лайна. Защо тия сценаристи не могат да направят една роля, за Бога?
— Род, това го въртим вече пета година. Публиката те обича такъв, какъвто си. Няма какво да подобряваш.
Операторът тръгна към режисьора.
— Всичко е готово, шефе.
— Благодаря, Хал — каза режисьорът и се обърна отново към Род Хансън. — Дай да направим това, скъпи. По-късно ще приключим спора.
— Някой ден ще си избърша гъза с това студио — отсече Хансън и се отдалечи.
Джил се обърна към режисьора, останал сам. Това беше възможността да обсъди интерпретацията на ролята, да покаже, че разбира проблемите й, че може да помогне на сцената да стане страхотна. Тя се усмихна приятелски топло и каза:
— Аз съм Джил Касъл, играя сестрата. Мисля, че може да бъде много интересно и имам някои идеи…
Той кимна отсъстващо.
— Отивай до леглото — и тръгна към оператора. Джил стъписано го изгледа. Вторият асистент-режисьор, ексшурея на третия братовчед на Хариет, изтича до Джил и каза с тих, едва сдържан тон:
— За Бога, не чу ли? До леглото!
— Исках да го попитам…
— Не се дъни! — прошепна той безмилостно. — Отивай там!
Джил отиде до леглото на пациента.
— Добре. Хайде тихо сега, всички — асистент-режисьорът погледна режисьора. — Ще правим ли репетиция, шефе?
— На това? Снимаме направо.
— Дай звънец. По местата. Тихо и кротко. Снимаме. Камера.
Джил чу звънеца и не повярва на ушите си. Погледна режисьора с обезумял поглед. Искаше да го попита как да пресъздаде сцената, каква е връзката с умиращия, какво трябваше…
Чу се глас:
— Действие!
Всички гледаха към Джил с очакване. Тя се чудеше дали да не помоли да спрат камерата за секунда и да обсъдят сцената или…
Режисьорът — извика:
— Боже! Сестра! Това е болница, не е морга. Премери му пулса преди да е умрял от старост!
Джил погледна ядосано към кръга от светлини. Пое дълбоко дъх, вдигна ръката на пациента и му измери пулса. Щом не й помагаха, тя щеше да направи ролята както сметне за добре. Пациентът бе баща на доктора. Двамата бяха скарани. Бащата бе претърпял катастрофа, а докторът бе разбрал едва сега. Джил вдигна глава и видя Род Хансън да приближава. Той стигна до леглото и каза:
— Как е той, сестра?
Тя го погледна в очите и прочете загриженост. Искаше да каже истината, че баща му умира, че е твърде късно да поправят свадата. Но заедно с това тя трябваше да го каже по начин, който да не го съсипе…
Режисьорът крещеше:
— Стоп! Стоп! Стоп! Тая проклета идиотка има едно изречение, а не може да си го спомни. Къде я намерихте, в телефонния указател?
Джил се обърна към гласа, гръмнал от тъмното, пламнала от смущение.