Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Настъпи пауза, след която режисьорът каза:
— Ей, сериозно ли говориш?
— Заложи си задника.
— Това е сделка — бързо отговори режисьорът. — Кажи на Вини да бъде на репетиция в девет сутринта.
Когато шоуто бе излъчено, стана хитът на сезона. Критиците отличиха само играта на Вини Търкъл. Той спечели всички награди, които даваше телевизията и пред него се откри нова кариера на драматичен актьор. Изпрати скъп подарък на Тоби, за да изрази благодарността си. Тоби го върна с бележка „Не го направих аз. Ти го направи.“ Това беше Тоби Темпъл.
След пет месеца Тоби подписа с Вини Търкъл договор за скеч в неговото предаване. Вини парира една от смешните фрази на Тоби, и от този миг Тоби започна да му подава грешни реплики, да спира шегите му и да го унижава пред четиридесет милиона зрители.
Това също беше Тоби Темпъл.
Някой попита О’Ханлън що за човек е Тоби Темпъл, а той отговори:
— Помниш ли филма на Чарли Чаплин, където се среща с милионера. Когато милионерът е пиян, е първо приятелче на Чаплин. Когато е трезвен, го изхвърля на улицата. Това е Тоби Темпъл, само че без пиенето.
По време на съвещание с шефовете на телевизията, един от младите служители не промълви дума. По-късно Тоби каза на Клифтън Лоурънс:
— Мисля, че той не ме харесва.
— Кой?
— Онова момче на съвещанието.
— Какво ти пука? Той е трийсет и втори асистент. Никой.
— Не ми каза и дума — проплака Тоби. — Не ме харесва и това е.
Тоби бе така разстроен, че Клифтън Лоурънс си направи труда да открие служителя. Обади се на стъписания човек посред нощ и каза:
— Какво против имаш Тоби Темпъл?
— Аз? Та аз мисля, че той е най-забавният човек в целия свят!
— Ще ми направиш ли тогава една услуга, драги. Обади се и му го кажи.
— Какво?
— Обади се на Тоби и му кажи, че го харесваш.
— Ама, разбира се. Утре първо това ще направя.
— Обади се сега.
— Три часът сутринта е!
— Няма значение. Той те очаква.
Когато служителят се обади на Тоби, слушалката бе вдигната веднага. Чу гласът на Тоби да казва:
— Здрасти.
Младежът преглътна и каза:
— Аз… Аз се обаждам да ти кажа само, че си страхотен.
— Благодаря ти, приятел — каза Тоби и затвори.
Свитата на Тоби нарасна. Понякога се обаждаше посред нощ на приятелите си да играят карти, будеше О’Ханлън и Рейнгър за извънредни съвещания. Често прекарваше цяла нощ у дома в гледане на филми с тримата „Мак“, с Клифтън Лоурънс и половин дузина начинаещи звезди и кандидати.
И колкото повече хора събираше около себе си, толкова по-самотен се чувстваше.
22
Беше ноември 1963 и есенното слънце отстъпи пред слабата, небесна светлина, която не топлеше. Ранните утра бяха мъгливи и мразовити, започнаха първите зимни дъждове.
Джил Касъл продължаваше да се отбива всяка сутрин в „Шваб“, но разговорите там вече й се струваха едни и същи. Оцелелите говореха кой е загубил роля и защо. Злобно се радваха на всяка унищожителна статия и отхвърляха всяка хвалебствена. Това бе оратория на неудачниците и Джил се чудеше дали е станала една от тях. Все още вярваше, че ще стане Нещо, но като виждаше все същите лица около себе си, осъзна, че и те си мислеха същото. Бе ли възможно всички те да са изгубили връзка с реалността, да залагат на мечта, която никога няма да се сбъдне? Не можеше да понесе мисълта за това.
Превърна се в изповедника на групата. Идваха при нея с проблемите си, тя ги изслушваше и се опитваше да помогне със съвет, с някой долар или с подслон за седмица две. Ходеше рядко на срещи, защото изцяло бе погълната от кариерата си, а и не бе срещнала някой, който да я привлече.
Когато й се удаваше, да спести малко пари, ги пращаше на майка си с дълго, прочувствено писмо, в което казваше колко добре се оправя. В началото, майка й отвръщаше на писмата, като настояваше Джил да се покае и да стане булка на Бога. Но след като Джил участва в няколко случайни филма, тя започна неохотно да изпитва определена гордост от кариерата на дъщеря си. Вече не бе против това Джил да стане актриса, но я увещаваше да играе в религиозни филми. „Убедена съм, че г-н ДеМил ще ти даде роля, ако му обясниш религиозния си произход — пишеше тя.“
Одеса бе малък град. Майка й още работеше за Петролните хора и Джил мислеше, че няма начин Дейвид Кениън да не узнае за кариерата й. Във всичките си писма поместваше измислени истории за работата си с големите звезди, като внимаваше да използва само малките им имена. Научи номера на епизодичните актьори — караше сценичния фотограф да я снима застанала до някоя звезда, взимаше две снимки и изпращаше едната на майка си. Писмата звучаха сякаш бе на косъм от големия успех.