Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
— Да. Той се престори, че не разбира. Но ми даде пура. И обеща да плати престоя в Анкх-Морпорк и на мен, и на Джинджър. После каза, че е замислил наистина велик филм.
— Какъв по-точно? — настрои се подозрително Гаспод.
— Нищо не обясни.
— Слушай, момко — назидателно подхвана кучето, — Диблър забогатява със страшна сила. Преброих парите. На бюрото на Сол имаше пет хиляди двеста седемдесет и три долара и петдесет и два пенса. Ти ги спечели за него. Заедно с Джинджър, разбира се.
— Олеле…
— Сега искам от теб да научиш още няколко думички — настоя Гаспод. — Ще се справиш ли?
— Надявам се.
— „Процент от брутния приход“. Е, ще го запомниш ли?
— „Процент от брутния приход“ — прилежно повтори Виктор.
— Браво на тебе.
— Но какво означава?
— Не се притеснявай за това. Само му намекни, че си искаш процента. В удобен момент.
— И кога ще настъпи удобният момент?
Гаспод се изкиска злобничко.
— Май когато Диблър си е натъпкал устата с нещо вкусно.
Хълмът на Света гора заприлича на мравуняк. До брега „Иглолистно студио“ снимаше „Третият гном“. „Микролитични филми“, където се събраха почти само джуджета, работеше усърдно по „Златотърсачите от 1457 година“ и вече обмисляше „Златна треска“. Филмовата компания „Надут мехур“ трескаво завършваше „Пуешки кълки“. При Боргъл винаги беше претъпкано.
— Не знам как ще го нарекат, но сега правим филм за едного, който отива да се види с някакъв магьосник. И май натам ще го води една жаба с болнаво жълтеникав цвят — обясняваше мъж с половин костюм на лъв на съседа си по опашка.
— Що си мислех, че в Света гора няма магьосници?
— А, от този няма вреда. Не го бива много в магиите.
— Ха, че останалите да не ги бива?
Звукът! Това беше големият препъникамък. Алхимиците се трудеха в бараките си навсякъде из Света гора, крещяха на папагали, изработваха съдове със сложна форма, за да улавят в тях звуците и те да си подскачат вътре безобидно, докато не дойде време да бъдат пуснати на свобода. Към честия тътен от взривена октоцелулоза се добавиха хлипането от изтощение и измъченият писък, когато вбесен папагал сбъркаше нечий палец с паничката ядки.
Не постигаха очакваните успехи с папагалите. Вярно, птиците запомняха каквото чуеха и го повтаряха по свое му Не се поддаваха обаче на навременно изключване и имаха навика да добавят още звуци, а Диблър подозираше, че обикновено ги научават от палаво настроени майстори на ръчката. Затова кратките откъси от романтични диалози се изпъстряха с викове „Уааарк! Я ми покажи тия твои гащи!“. Гърлото твърдеше, че поне засега няма намерение да прави филми от този род.
Звукът! Мнозина казваха, че който пръв се справи със звука, ще завладее Света гора. Засега хората се стичаха на тълпи да гледат подвижни образи, но настроенията им можеха да се променят бързо. С цветовете нямаха такива затруднения. Просто трябваше да си отгледат духчета, които рисуват достатъчно бързо. Истинското обновление се криеше в звука.
Но до постигането на жадувания успех си помагаха с аварийни мерки. Джуджешкото студио се отказа от показването на диалога чрез табели и изобрети субтитрите. Всичко беше наред, ако изпълнителите помнеха, че не бива да пристъпят прекалено близо до снимачната кутия, за да не съборят буквите.
И щом звукът липсваше засега, беше задължително да запълнят екрана от край до край с истинско пиршество за очите. Ударите на чукове поначало бяха привичен фонов шум в Света гора, но силата им се удвои…
Тук се появяваха всички чудеса на света.
„Независими алхимици“ дадоха тласък на новата идея, като изградиха от летви и платно Голямата пирамида на Тсорт, умалена десетократно. Скоро край снимачните площадки се нароиха цели улици от Анкх-Морпорк, дворци от Псевдополис, замъци от земите край Главината. В някои случаи улиците бяха нарисувани върху обратната страна на палатите, затова само едно платно делеше принцовете от просяците.
До края на предобеда Виктор участваше в едноролков филм. Джинджър рядко му продумваше въпреки задължителната сцена с целувката, когато я спаси от поредното страшилище в изпълнение на Мори. Каквато и магия да имаше в Света гора, днес не ги овладя. Виктор се махна с облекчение след края на снимките.
Примъкна се да гледа как дресират Пляси, новото Куче — чудо.
Животното ловко и бързо се справяше с всякакви препятствия или хапеше ръката на дресьора, предпазена от дебели намотки плат. Нямаше съмнение, че самата природа е предопределила това куче за подвижните образи. То дори лаеше фотогенично.
— А знаеш ли какви ги плещи? — подхвърли кисел глас до Виктор.