Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
След завършването на водната процедура отворите на пода отново зейнаха и наровете заедно с дезинфекцираните дрехи се издигнаха нагоре. Разтрепераните от студ дребосъчета почнаха бързо да се обличат. Те още не бяха привършили, когато вратата се отвори и появилият се на прага Дригел изкрещя:
— Строй се!
Дребосъчетата бързо се строиха в една редица.
— Този, който си чуе името, крачка напред! — изкомандува Дригел и почна да чете от един списък имената на дребосъчетата: — Козлето, Босокрачко, Антиквар, Комара, Дъртака, Виртуоза, Амба, Бисера, Болида, Незнайко…
Всеки извикан веднага пристъпваше крачка напред. Незнайко чу своето име и също направи крачка напред. В това време някой го бутна отзад по рамото. Незнайко се обърна и видя Мигача, който му подаваше шапката.
— Ето ти шапката, Незнайко — зашепна Мигача. — Аз нарочно я скрих от Стригания. Вземи я, защото ти можеш и да не се върнеш вече тук. В шапката има писмо — добави той и сложи пръст на устните си, напомняйки с това, че Незнайко трябва да мълчи.
Дригел завърши четенето на списъка, преведе извиканите дребосъчета през коридора и ги натика всички в една тясна стаичка.
— Сядайте тук и без всякакви приказки! — заповяда той.
Стаичката, в която се озоваха дребосъчетата, беше съвсем празна. Вътре нямаше никакви мебели, а само четири голи стени без прозорци и две врати — една срещу друга, като в херметическа камера.
— Гледай ти! — измърмори Козлето, като се озърташе наоколо. — Каза сядайте, а на какво да седнем?
— Ами защо ни доведоха тук? — попита Незнайко.
— Сигурно при съдията — отвърна Комара, който най-добре беше запознат с реда в полицейското управление.
— Ами какво ще правим при съдията?
Комара не успя да отговори на този въпрос, защото вратата на срещуположната стена се отвори, Дригел надникна в стаята и каза:
— Комар, фит-фит!
Комара не дочака да му повторят заповедта още веднаж и бързо излезе от стаята. След малко вратата отново се отвори и Дригел каза:
— Дъртак, фит-фит!
По-нататък всичко продължи по същия начин:
— Амба, фит-фит!
— Бисер, фит-фит!
— Болид, фит-фит!
За по-малко от десет минути в стаята останаха само Незнайко и Козлето. Съдията сигурно вършеше работата си бързо, без протакане. Като чу най-после своето име, Незнайко излезе и се намери в просторна мрачна стая със сиви стени. Точно пред него се издигаше дълга маса, зад която на меко високо кресло седеше полицай. Той беше облечен също така, както и другите полицаи, само че вместо каска на главата си имаше островръх шлем с оранжеви помпони и такова оранжево мъхесто пискюлче накрая. Това именно беше съдията, за когото Комара споменаваше на Незнайко. Наричаха го съдията Вригел. Освен съдията Вригел и полицая Дригел в стаята се намираше и вече познатият ни полицаи Мигел. Той стоеше прав до креслото, на което важно седеше Вригел, и държеше под мишницата си няколко картонени папки с описанията на външния вид на престъпниците и с отпечатъците от пръстите им.
— А що за птица е пък този? — попита Вригел, като видя изправилия се пред него Незнайко.
Полицаят Мигел се наведе почтително над Вригел и започна бързо-бързо да му шепне нещо, като поглеждаше изпод вежди Незнайко. Вригел обаче не доизслуша до края Мигел.
— Какво говориш! Какво говориш! — с възмущение каза той. — Значи според тебе това е Хубавеца, така ли?
— Тъй вярно, господин Вригел! — приведен угоднически, измърмори Мигел. — Ето, благоволете да погледнете…
Мигел разтвори една от папките и почна да я пъха под носа на Вригел.
— Вие тука съвсем сте се побъркали! — извика с досада Вригел. — Кой, според тебе, е Хубавеца, а? Хубавеца е личност известна! Него всички го познават. Хубавеца е милионер! Половината полиция е подкупена от Хубавеца и утре, ако рече, всички ни ще купи заедно с партушините… А пък този кой е? — продължаваше да вика Вригел, като сочеше с пръст Незнайко. — Кой е тоя, питам те аз? Кой го познава? Какво е направил?… Наобядвал се без пари, така ли? И затова ли сте го довели тук? А тоя само това и търси, глупаци такива! Тук му е и топло, и светло, и бълхи не го хапят. Тоя само за това си мечтае — да попадне в дранголника и да почне да подяжда полицията! Това не е истински престъпник, а хаймана с празни джобове. Какво ще му вземеш, когато дори за обед дари няма? Дайте ми вие на мене истински престъпници, а с такава сбирщина се оправяйте, както си знаете. Няма какво да мърсите полицейското управление с подобни нехранимайковци.
— Че и аз така исках най-напред, както си знаем, но после си помислих: ами ако е Хубавеца? — смутено измърмори Мигел.
Вригел нетърпеливо махна с ръка и се обърна към Незнайко: