![Лудият жезъл [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/0/7/ludiyat-zhezl-bg-download.jpg)
Лудият жезъл [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Размяната #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лудият жезъл [bg]». Краткое содержание книги:
Направи още една крачка.
— Лунна птицо?…
Сянката се извърна към него и той съзря огромната глава на дракона. Кимаше му, а в огромните му зъби стърчеше резбован жезъл.
— Скиптърът! Намерил си го!
Миша ръкавичка протегна ръка.
— Качвай се на гърба ми.
— Не разбирам…
— По-късно ще говорим. Качвай се!
Миша ръкавичка се приближи и се покатери върху раменете на Лунна птица. Драконът веднага се размърда, измъкна се от ямата и тръгна към северната стена, почти точно срещу мястото, където се бе опитал да се изкатери по-рано.
Щом стигнаха стената на кратера, Миша ръкавичка рязко се вкопчи във врата му, а Лунна птица отстъпи назад и започна да се катери.
— Лунна птицо! Оттук не можеш да се изкатериш догоре! По средата на пътя стената става почти отвесна!
— Знам.
— Тогава защо се катерим?
— Оттук е по-лесно. До средата.
— Ама…
— Чакай да стигнем перваза.
Миша ръкавичка си спомни скалния ръб, за който ставаше въпрос. Изглеждаше достатъчно широк, че да издържи Лунна птица, но всъщност това нямаше да доведе доникъде.
Тук Лунна птица се изкачваше много по-бързо, отколкото по другата стена. Не беше толкова стръмно и имаше повече издатини. Щом се изкатериха по-нависоко, Миша ръкавичка погледна надолу. Сиянието на огньовете като че се разпростираше и се усилваше. Усети, че гореща вълна облъхва лицето му. Почти веднага я последва друга, още по-гореща.
Най-накрая Лунна птица стигна скалния перваз, метна се върху него, извърна се и погледна надолу. Веднага след това сиянието и горещината станаха още по-силни.
— Какво става? — попита Миша ръкавичка.
— Последният взрив ме отхвърли от стената — отвърна Лунна птица. — А после усетих, че жезълът е наблизо.
— И огньовете пламнаха горе-долу тогава, така ли?
— Аз ги запалих, за да отпъдя преследвачите ти.
— Ама как го направи?
— Използвах долната част на жезъла. С нея се правят магии за огън.
— Ама ти можеш да боравиш с жезъла?! Представа си нямах…
— Само долната част. Драконите знаят тайните на огъня.
— Е, сега май сме в безопасност, но огньовете все повече се разгарят. Вече можеш да ги загасиш… ако можеш.
— Не.
— Защо не?
— Ще ми трябва кула от топлина. За да се издигна нагоре оттук.
— Не разбирам.
— Оттук ще се гмурна надолу към огньовете. По-лесно е да се язди топлият въздух нагоре.
Сега навсякъде край тях танцуваха сенки. Миша ръкавичка усети нова гореща вълна.
— Дъното не е чак толкова далеч… — промърмори той. — Сигурен ли си, че разстоянието ще ти стигне, за да се издигнеш във въздуха?
— Животът е несигурен — отвърна Лунна птица. — Дръж се здраво.
Разпери криле и се хвърли в пламтящия кратер.
XIV.
Естеството на философските ми размисли, що се отнася до собствената ми природа, все повече се задълбочава, колкото повече опознавам света. И сякаш не откривам никакви истински отговори, нито на практическо, нито на по-общо ниво. Сега открих, че се чудя дали пък състоянието на несигурност не е орис на всички разумни същества. И все пак, поразен съм от това, че зад действията на другите стоят причини, които аз не разбирам напълно. Действията им ми изглеждат насочени към създаване на определени положения, докато аз нямам реални… цели. Аз циркулирам… Аз получавам информация. Но нямам никаква представа за какво е всичко това. Нямам цел, имам само призрака на цел — нещо, което постоянно ме преследва с мисълта, че трябва да уча още и още неща.
Въпреки че съм объркан пред лицето на съществуванието, продължих да се подчинявам на дребния императив, който ме придружаваше, откакто напуснах Рондовал. Видях как Миша ръкавичка тръгна да изпълнява задачата и непосредствено се убедих, че Ибал наистина разполага със средство бързо да го препрати там, където трябва — да не споменавам пък за желанието му. Наблюдавах заминаването на Миша ръкавичка, а после се върнах на онова място в подножието на Белкен, където получих първия си урок по съживяване на труп. Опитах пак и постигнах добър резултат — изплаших една група излезли на излет момчета-чираци.
После се зареях, като се чудех какво да предприема по-нататък. Да последвам ли все още различимата следа на онзи странен магьосник обратно към града, за да открия какво точно крои? Или пък да се заема с преследването на Пол и Ларик на север. Настигнах ги в полет и по-нататък просто се носех след тях, чак до залез-слънце. Не си отговорих на нито един въпрос, но вече не усещах натиска, който чувствах по-рано. Засега бях също толкова доволен, колкото едно време, когато безцелно се носех из развалините на Рондовал.