Лудият жезъл [bg]

Все още приведен, той хвана здраво ножа и започна леко да отстъпва надясно. Другият се спусна напред и замахна с кривия ятаган към главата му. Миша ръкавичка се дръпна, бързо вдигна кинжала и посече китката на дребния. Хвърли се бързо напред и на два пъти замахна към гърдите му, а после нанесе удар, който знаеше, че онзи не може да отбие. Разцепи челото му точно над дясното око. Трябваше да бъде чист удар, но бе подценил бързината на противника. Внезапният сблъсък с роговия череп на онзи го накара за миг да изгуби равновесие и той залитна назад.

Стъпи отново здраво на крака, но продължи да залита назад, за да сграбчи шепа каменни отломки.

Изправи се и ги метна по главата на онзи, отскочи вдясно и замахна. Щом острието се заби отляво в гърдите на дребосъка, той се опита да завърти кинжала, но откри, че не може да го измъкне.

Мъжът го бутна назад и замахна с меча си. Миша ръкавичка се стрелна встрани, сграбчи отново буца камънак, метна я по него и не улучи. Мъжът се приближаваше със стърчащия от гърдите му кинжал, с вдигнат ятаган, с безизразно лице. Миша ръкавичка не можеше да прецени колко сили са му останали. Може би за още една атака? Щеше да е твърде рисковано да му обърне гръб или да се опита да се стрелне край него. Онзи му преграждаше пътя към изхода. Замисли се дали просто да не се опита да се измъкне, докато другият рухне. Дребосъкът не бе вдигнал врява и Миша ръкавичка все още бе решен да не използва пистолета, освен ако наистина не му останеше друг изход.

Щом дребосъкът се приближи, Миша ръкавичка забеляза, че стиснатите му устни са изкривени в нещо като усмивка, и осъзна, че онзи го е подкарал към една огромна плоча от рухналия таван.

— Аз ще оживея — каза джуджето. — Аз ще се оправя от тази рана. Но ти…

То се втурна напред с високо вдигнат меч. Вече изобщо не го беше грижа да се защищава.

Миша ръкавичка стисна тежкия пояс с гранатите, който висеше от раменете му, залегна и с всичка сила замахна с него към краката на онзи.

Мъжът се препъна и Миша ръкавичка се раздвижи. Не скочи на крака, защото онзи бе успял да вдигне меча си. Но сграбчи протегнатата му ръка за китката и се облегна на нея с цялата си тежест, притисна дребосъка с тяло и натисна надолу. С другата ръка обърна острието на ножа така, че то вече сочеше противника му.

Щом се наведе и натисна острието към гърлото на другия, ръката на мъжа се метна към лицето му. Той приведе глава и се дръпна назад; веднага след това усети, че краката на дребосъка се сключват около него. Онзи ги стегна веднага. Натискът беше болезнен. След това лявата му ръка отново замахна към лицето на Миша ръкавичка. Пръстите посегнаха към очите му.

Миша ръкавичка пусна острието на меча и замахна да я отбие. Десницата на онзи се напрегна и запълзя нагоре срещу неговия натиск. Острието бавно се извъртя. Краката на дребосъка продължиха да стягат хватката си и най-накрая Миша ръкавичка почувства, че тазът му всеки момент ще се пропука. Бавно, със стиснати зъби, мъжът започна да повдига раменете си над земята.