Лудият жезъл [bg]

— Искаш да кажеш, че ако и двамата не бяхте го зарязали, Рондовал щеше да устои?

— Убеден съм, че щеше, но в един жестоко променен свят. Предпочитам обаче да смятам, че Дет и Спайър ме зарязаха.

— Че как иначе. А сега искаш да си го върнеш допълнително на семейството заради време оно.

— Надали. Но сега е твой ред да отговориш на някой и друг въпрос. Та казваш, Мор те е довел обратно тук?

— Казах, че ме е „върнал“. Той не ме придружи обратно. Изглеждаше болен. Мисля, че е останал на моето място.

— Размяна… Да. Направо в Рондовал ли те върна?

— Не. Сам намерих пътя нататък, но по-късно.

— А наследството ти? Всичко онова, което знаеш за Изкуството? До това как стигна?

— Ами като че ли го прихванах.

— Значи си Луд жезъл.

— И на мене така ми казаха. Още не си ми казал обаче какво искаш от мене.

— Кръвта на вода не става, нали? — сопна се Райл.

Пол се вгледа в лицето на мъжа. Вече го нямаше невъзмутимият израз от началото на разговора. В погледа на присвитите му очи, втренчени в него, в нахлуващата на лицето му червенина и в прехапаните му устни се четеше заплаха. Забеляза също и че едната от пухкавите длани беше стисната в такъв здрав юмрук, че пръстените се бяха врязали дълбоко в плътта.

— Не разбирам за какво говориш — обади се Пол.

— Аз пък мисля, че разбираш — възрази Райл. — Баща ти наруши царуващото в този свят равновесие, но опитът му не успя. Аз го спрях и силите на Клейт доведоха до гибелта на Рондовал. Рано или късно трябваше да има някакъв отклик. Марк Мараксон се появи в планината Анвил и ти го спря. Сега махалото трябва отново да се залюлее в другата посока — така, както направи баща ти — и магията пак да завладее изцяло света. То може да спре дотук или да се люшне докрай и мечтата на баща ти да се сбъдне. През всичките тези години съм чакал, за да прекратя всичко това отново, да му сложа край, да се погрижа вече никога да не го бъде.

— Повтарям: не зная какво…

Райл пристъпи напред и го зашлеви. Един пръстен се заби в бузата му и Пол едва потисна импулса си да отвърне на удара.

— Син на черен магьосник! Ти сам си черен магьосник! — кресна той. — Не може да бъде другояче! То е в кръвта ти! Дори… — той млъкна. Отстъпи назад. Заговори отново: — Ти ще отвориш Портата. Ще завършиш великото дело на баща си в този свят.

Изведнъж Пол усети, че думите му са верни. Портата… Разбира се. Беше забравил. Всичките онези сънища… Сега те започнаха да се очертават в ума му. Обзе го решителност.

— Казваш, че в началото и ти си бил забъркан в цялата тази работа? — тихо попита той.

— Да, вярно е — призна си Райл.

— И ти ще ми говориш за черна магия…

Райл се извърна, върна се до масата, дръпна стола и се отпусна на него.

— Да — обади се той, забил поглед в остатъците от закуската си. — И в двата смисъла — така предполагам. Черна, защото беше използвана за нещо осъдително от морална гледна точка, и черна в по-тесния смисъл на най-дълбокото си значение — заради използването на сили, които могат да извратят характера на самия магьосник. За първото винаги може да се спори, но за второ — не. Признавам, че някога и аз бях черен магьосник, но вече не съм. Отдавна се поправих.