![Лудият жезъл [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/0/7/ludiyat-zhezl-bg-download.jpg)
Лудият жезъл [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: Размяната #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лудият жезъл [bg]». Краткое содержание книги:
— Ставай! — нареди му Ларик.
Пол усещаше, че само с един замах може да го просне мъртъв на земята. Вместо това му се подчини.
— Тръгвай с мене.
Пол го последва извън килията с тромава, патрава походка, каквато сметна, че подобава на маскирано чудовище. През първия прозорец, покрай който минаха, Пол видя, че над света грее светъл ден, макар че слънцето не се забелязваше оттам и той не можа да прецени часа. Сега минаха по друг път, а не по онзи, по който го беше превел пламъкът.
— Ако ни съдействаш — обади се Ларик с почти нехаен тон, — може и да те пуснем на свобода невредим.
— В момента не се смятам за невредим — отговори Пол и изкачи едно стъпало.
— Сегашното ти състояние е обратимо.
— Защо се занимаваш с всичко това? — попита Пол.
Другият мълча дълго време. Най-сетне се обади:
— Ти няма да го разбереш.
— Опитай, току-виж съм разбрал.
— Не. Не е моя работа да ти обяснявам — отвърна му Ларик. — Няма да мине много време и ще получиш обяснение.
— Каква е цената на това, да предадеш комитета по посвещаването?
— Някои неща са по-важни от други. Ще видиш.
Пол тихичко се изкиска. Силата продължаваше да се вихри вътре в него. Беше смаян, че другият не усеща присъствието й. Едва я удържаше да не се плисне навън.
Изминаха дълъг коридор, изкачиха още едно стълбище, прекосиха обширна зала.
— Бих искал да те срещна при други обстоятелства — обади се Ларик, щом стигнаха до стълбище, което водеше надолу.
— Имам чувството, че и това ще стане — отговори Пол.
Мястото му се стори познато — беше минал оттук снощи. Разбра, че са стигнали в североизточното крило. Приближиха се към тъмна врата, цялата покрита с резба. Ларик пристъпи напред и почука.
— Влез — обади се глас, малко по-тънък, отколкото бе очаквал Пол.
Ларик отвори вратата и прекрачи прага. Извърна се.
— Идвай.
Пол го последва. Това беше кабинет, целият в груби греди и камък. Подът беше застлан с четири черги в червено и черно. Прозорци нямаше. Зад голяма маса седеше Райл Мерсон и довършваше закуската си. Не стана.
— Ето го Лудия жезъл, за когото говорихме — рече Ларик. — Той е напълно усмирен, като изключим духа му.
— Значи тъкмо онова, което ни трябва — отвърна Райл. — Остави го на мене.
— Да.
— Искам да кажа: разбирай ме буквално.
Пол забеляза как очите на Ларик се разшириха и устата му леко зяпна от изненада.
— Искаш да се махна?
Широкото лице на Райл не помръдна.
— Ако обичаш.
Ларик се вдърви.
— Много добре — обади се той. Обърна се към вратата.
— Но се навъртай наблизо, за да мога да те повикам.
Ларик погледна през рамо, кимна отсечено, напусна стаята и затвори вратата след себе си.
Райл се вторачи в Пол.
— Виждал съм те в Белкен — най-най-после се обади той.
— И аз съм те виждал там — отговори Пол, на свой ред втренчил поглед в по-възрастния мъж. — На улицата, приказваше с Ларик пред кафенето, в което бях седнал.
— Добра памет имаш.
Пол поклати глава.
— Не помня да съм ти давал повод да ме отвличаш и да се отнасяш така оскърбително с мене.
— Предполагам, че всичко това ти изглежда точно така.
— А аз предполагам, че на всекиго би изглеждало така.
— Не искам да започваме по този начин…
— Пък аз изобщо не искам да започваме. Какво искаш?
Райл въздъхна.
— Добре. Щом ще е така, така да е. Ти си мой пленник. Сега си в опасност. Аз мога да ти причиня всякакви беди, включително дори и смърт.
Дебелият магьосник се надигна, заобиколи масата и застана пред Пол. Направи прост жест, последван от друг — движенията му приличаха на онези, които беше използвал Ларик. Пол не усети нищо, въпреки че разбра какво става и се зачуди дали неговата маска под маската ще издържи.
Издържа.
— Може би си се привързал към сегашното си състояние?
— Да ти кажа, не съм.
— Лицето ти е скрито под собственото ти заклинание. Ще го оставя така, тъй като вече знам как изглеждаш. Предполагам, че можем да започнем оттук.
— Целият съм в слух. Продължавай.
— Миналата година до мене достигна слух, че Рондовал е отново обитаем. Малко по-късно чух за битката в планината Анвил. Чрез магия извиках образа ти. Косата ти, белегът, приликата ти с Дет — беше очевидно, че си от този род, ала никога не бях чувал за тебе.