Лудият жезъл [bg]

Когато стигна основата на конуса, вече тичаше. Започна да се катери, без дори да се огледа. Горе, на ръба на кратера, Лунна птица не се виждаше.

Докато се катереше, чу стъпки зад себе си. Хвърли поглед назад и мярна шест или осем дребосъка, които изскочиха подире му от развалините. Макар да мъкнеха тояги, копия и мечове, той отдъхна, щом видя, че явно никое от сложните оръжия на Марк не бе оцеляло, за да го използват. Неколцина от тях бяха окачили машинни части на вратовете си като амулети. В този миг се зачуди доколко ли всъщност те бяха разбрали нещо от техниката, сред която толкова бързо бяха хвърлени и още по-бързо изхвърлени. Но това бе само мимолетна мисъл и то придружена от признанието, че примитивните оръжия могат да те усмъртят също толкова успешно, колкото и по-изтънчените разновидности.

Щом се изкатери, той се зачуди над призрачната връзка, която му позволяваше да разговаря с Лунна птица. Това, че бяха спали близо един до друг в пещерите на Рондовал цели две десетилетия, и то под властта на едно и също заклинание — то я бе създало. Никога не бе общувал с дракона на по-далечно разстояние. Сега му хрумна, че може би ги разделя само тънък пласт скала.

— Лунна птицо! Чуваш ли ме? — извика той мислено.

— Да — дойде отговор. Сякаш идваше отдалеч.

— Къде си?

— Катеря се. Все още се катеря.

— В беда съм.

— Що за беда?

— Преследват ме — обясни му Миша ръкавичка. — Онези, които работеха за Марк.

— Колко са?

— Шест. Осем. Може и повече да са.

— Ех, че лош късмет.

— Нищо ли не можеш да направиш?

— Не и оттук.

— Катери се по-бързо.

Миша ръкавичка изпсува и се огледа назад. Преследвачите му, всички до един, се приближаваха към основата на конуса — а един от тях, доста мускулест, се готвеше да метне копието си. Миша ръкавичка измъкна пистолета и стреля по него. Не улучи, но явно му попречи да се прицели добре. Копието отхвръкна и изтрака върху повърхността на конуса далеч вдясно от него.

— Това пък какво беше?

— Наложи се да стрелям по един-двама — отвърна Миша ръкавичка, без да се изправя. Продължаваше да драпа нагоре.

— Намери ли онова, за което беше тръгнал?

— Да. Имам експлозиви. Но преследвачите ми са прекалено разпръснати и няма да постигна кой знае какво, ако ги използвам срещу тях.

— Но можеш да ги използваш от разстояние?

— Да.

— Щом стигнеш върха, хвърли ги там, където копа.

— Ти докъде успя да се изкачиш?

— Не е важно.

— Доста силничко могат да гръмнат.

— Сигурно ще е забавно, не се безпокой.

Миша ръкавичка отново се огледа назад. Трима от преследвачите му бяха стигнали основата на конуса и започваха да се катерят. Той спря, прицели се внимателно и стреля по най-предния. Мъжът се строполи.

Не спря, за да види как ще въздейства това върху останалите, а се обърна и се хвърли нагоре с всички сили. Вече беше близо до върха. Преследвачите му бяха сръчни, но и той беше такъв. Освен това тежеше по-малко и беше по-бърз, тъй че успя да натрупа голяма преднина.